Твърдоглавият зеленчук

Баба Зелка къдраво се смей

Зелето е един от онези представители на флората, използвани за кулинарни цели, които не блестят с привлекателен вид или запомнящ се вкус, но без които трудно можем да си представим менюто си. Познато от древни времена, то отдавна се възприема като зеленчук, който не крие кой знае какви тайни и като че ли целокупното човечество е престанало да му обръща особено внимание. Дали това обаче е заслужено?

Според моите наблюдения, повечето хора смятат зелето за даденост и дори за скучен хранителен продукт. Вероятно вината за това пренебрежително отношение носи простият факт, че то расте почти навсякъде и няма нужда от специални грижи. Но именно това го прави широкоразпространена храна, достъпна дори и в по-трудни времена. Един приятел подхвърли неотдавна, че картофите са храна "само за военно време”, но като се има предвид статутът на зелето днес, мисля, че това определение може да се отнесе и до него. А всъщност това е един доста интересен зеленчук, за който си струва да се разкаже по-подробно.

Лудост и дълголетие
В Европа зелето е познато от дълбока древност и повечето хипотези за произхода му се ориентират към централните части на континента. Гръцката митология го споменава в драматичен разказ за Дионис, който отишъл в Тракия, последван от своите поклоннички, вакханките. Застрашен от тяхното пристигане, тогавашният владетел на областта Ликург, заловил бога и последователките му и за отмъщение палавият закрилник на виното го докарал до лудост. В неуравновесеното си състояние държавният глава помислил собствения си син за лоза и го нарязал на парчета. Осъзнавайки какво е сторил, Ликург заплакал и от сълзите му, попили в земята, се родили зелки.

Вероятно този мит си има логично обяснение - интересна подробност, свързана със земеделието е, че лозата не може да вирее в съжителство със зелето и това явно е било известно още на древните гърци.

Друга любопитна история от антична Гърция, свързана със зелето, разказва за Диоген, който се хранел предимно с този зеленчук заради здравословните му качества. Един ден, в разговор с глуповат младеж, пратеник от школата на хедонистите, Диоген му казал: "Ако се храниш със зеле, няма да е нужно да угаждаш на могъщите.” А младежът отговорил: "А ако угаждаш на могъщите, няма да е нужно да се изхранваш само със зеле.”

Няма да навлизаме във философски размисли за правотата на твърденията им, но е факт, че Диоген е доживял до дълбока старост, докато неговият събеседник хедонист се е разделил със земните блага още на 40-годишна възраст.

Римски заръки
Зелето е било ценено и в древен Рим, където Плиний и Марк Порций Катон възпявали качествата му. Катон е вярвал, че е добре то да се консумира с оцет, което вероятно е предшественикът на днешната зелева салата, позната на света под името колсло. Плиний пък го е описал в творчеството си като растение с лечебни свойства, подходящо както за консумация, така и за компреси.

Зелето е много богат източник на аминокиселини и витамин С, макар да е по-неугледно от портокалите и лимоните, които като че ли в днешно време са се превърнали в синоним на тези вещества. В европейската народна медицина то е било използвано за лекуване на много видове инфекции.

За вечни времена
Поради тези качества и лесното му отглеждане, зелето е популярна храна в изключително много култури и съществуват безброй рецепти за приготвянето му. Обикновеното прясно нарязано зеле, сервирано с винегрет или различни сосове на тази основа, е много обичано в Европа и отвъд океана. В Америка зелето се консумира предимно сурово, освен ако не е поднесено като неизменната гарнитура към хот-дог - зауеркраут, или казано с прости думи, кисело зеле. Зауеркраут оззначава именно това и произхожда от Германия, но е не по-малко обичано в Северна, Централна и Източна Европа. Смята се, че съвременната технология на мариноване със сол и вода е била открита от немските моряци като лек против скорбут.

Днес се радваме на много и вкусни рецепти със зеле - от германското задушено червено зеле с винегрет, през зелевите сарми, особено разпространени в нашия край на Европа, свежото зеле под формата на вкусна салата колсло, та чак до типично българската класика пиле или свинско с кисело зеле.

Любопитен факт е, че английската дума за зеле cabbage идва от френската caboche, която означава глава. Е, зелката се оказва наистина твърдоглав зеленчук, който си е извоювал място в кулинарните традиции на всички континенти. Слава богу, че е толкова упорита - както и да го погледнем, без нея менюто ни днес едва ли би било така интересно.

 

сп. Меню

10 1
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Дивият запад. Жега. Кон влиза в местната уестърнска кръчма на Тумбстоун. Отива на бара и казва:- Едно уиски!Барманът му налива, конят го изпива и излиза. Барманът се чеше по главата и казва:- Ей,...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
"Само редом с любим човек можеш да се сдобриш с най-лошия терен. Да се привържеш към най-сив и...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Скорпион 24 октомври – 22 ноември
Дали вашите чувства са все още налични? Сякаш се държите доста хладно със своя партньор. Възможно е да стигнете до раздяла, но тя в никакъв случай няма да ви...
Детето ми тази година ще бъде...
Резултати | Архив
д-р Василка Юрукова
Д-р Юрукова е международен лектор по хомеопатия със забележителен опит в клиничната хомеопатична практика при деца и възрастни.
Тема: Лечение с Шуслерови соли
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти