Познавате го от малкия екран от предаването "Комиците", но неговата голяма любов е театърът. Играе в Театър "Българска армия" от 1995 г. насам и за миг не му е омръзнало. Този сезон можете да го гледате в "Тартюф" ,"Отело, "Много шум за нищо" и други. Ние се срещнахме с него навръх имения му ден и той ни почерпи с добро настроение, мъдрост и искреност, за което му благодарим. Черпим и Вас!
Здравей, хващаме те преди репетиция. Какво репетираш в момента?
Това, което репетирам в момента, е канадската пиеса "Жан и Беатрис". Тя разказва за двама души – мъж и жена. Участваме аз и Елена Петрова. Пиесата третира мъжко-женските взаимоотношения, борбата между двата пола, кой ще надмогне над другия, дали това въобще е възможно, дали съвместното съществуване между мъжа и жената е възможно, без да има конфликти, без да има драми, без да има предателства, жестокости. Има и много хумор в пиесата. Аз играя мъжа, ловец на награди – човек, който работи по обявите на хората и се опитва да открие загубени вещи, изчезнали домашни любимци, въобще човек, работещ по поръчка за пари. Парите също са тема на пиесата, вторачването в тях. Съвременният човек мисли все повече за пари, отколкото за чувствата си, за емоциите си. Мисли само за парите, как да спечели повече пари. Пиесата разглежда проблема дали това не ни убива по някакъв начин, дали не ни обезличава?
Според теб на какво се дължи това? Защо хората са станали такива?
Може би човешкото развитие тласка нещата натам. Аз не се смятам за толкова мъдър и прозорлив да дам отговор защо това е така, защото това би значело, че много лесно би могло това да се поправи, а такива неща се поправят много трудно. Това може би е естествен път към промяна на човека по някакъв начин, може би загиването на тази цивилизация.
Да си поговорим за "Тартюф". Аз много харесвам самото произведение на Молиер, бях на премиерата през ноември, грабна ме и на сцена. Разкажи ми малко повече за образа на Тартюф, как се чувстваше в този образ?
Чудесно се чувствах. Краси Спасов винаги ми е давал най-хубавото, от което може би аз се нуждая като актьор в момента. С него съм направил едни от най-хубавите си роли в театъра. "Тартюф" беше поредното предизвикателство. Това е една роля, която всеки актьор би мечтал за нея. Тя не може да се определи с две думи за какъв тип човек става дума. Той е актуален във всеки един момент. Затова е класика, разбира се, защото този характер, този тип човек явно е откакто съществува пиесата - от 17 век до сега, този човек е актуален. Това е типът на хората, които успяват винаги, независимо от ситуацията, които ще се нагодят, които ще оцелеят, в които има особени неприятни, но има и особено симпатични черти.
Кои са симпатичните черти на Тартюф?
За мен лично симпатичните му черти са това, че той е откровен. Той откровено казва, че иска да направи едно или друго, а хората го разбират по съвсем друг начин, но той не е лъгал в нито един момент. Ако погледнете в пиесата, той не лъже, той е откровен, но комплексите на хората около него са толкова силни, че те успяват да го улеснят тотално в това той да се сдобие с техния имот, с тяхната жена, с честта им, със свободата им.
По-скоро бедата може би е не, че има лицемери, а че има кой да им вярва. А има ли лек за лицемерието? Можем ли да му противодействаме?
Явно няма лек. Лицемерието е част от нашето битие. Всеки сам си намира начин как да се предпазва от това. За съжаление ни се налага да бъдем и лицемерни понякога. Въпросът е да не е за генерални неща. Ако някой каже, че никога не е бил лицемерен, ще излъже.
Има ли черти от характера на човек, които не харесваш?
Това са завистта, жестокостта, насилието над по-слабия – такива неща ме отвращават.
А кое е това, което най-много не ти харесва в теб и което искаш да промениш в себе си?
Много неща не ми харесват в мен, примерно колебливостта. Аз трудно взимам решения. Понякога не мога да бъда категоричен, не мога да бъда рязък, колеблив съм.
Имаше ли новогодишно обещание, което си даде?
Сега се сещам, че някои хора правят така. Опитвам се да откажа цигарите, но ми е много трудно.
Ти играеш и в "Отело". Бих направила едно сравнение между Тартюф, за когото говорихме, и Отело. Ако Тартюф е лицемерът, то Отело се явява като негов антипод - човекът, който вярва. Докато има хора като Отело, ще има хора и като Тартюф според мен. Къде може да се скъса тази нишка?
Има хора, които си мислят, че това, че те не са завистливи, те си мислят, че целият свят не е такъв. За съжаление това не е така. И когато човек в един момент проумее, че това, че той не завижда, не означва, че около него не завиждат, че това, ако той не е подлец и мръсник по някакъв начин, не значи, че около него няма такива хора, той ще си пати дълго, воден от тази своя наивност. Това е проблемът на Отело - той не може да допусне, че може да има такава подлост. Но това е негова грешка, това е грешка на човека. Аз си мисля, че с течение на времето човек си изгражда някакъв имунитет. Човек успява да си направи някаква имунна система. Затова и приятелите стават по-малко, но по-качествени.
Да си поговорим за театъра като цяло. В трупата на театър "Българска армия" си от 1995 г., което е страшно много време. Какво те задържа тук и защо избра точно този театър?
Като гимназист гледах всички представления в този театър. Не съм предполагал въобще, че в един момент така ще се случи, че ще попадна в трупата на този театър. Аз попаднах като войник, изкарах си тук службата. След това останах, защото започнах да играя в представленията. Винаги съм харесвал този театър, а и той ми дава това, от което аз имам нужда. Аз не мога да се оплача от ролите, които ми се предлагат. Всеки актьор в определена възраст има нужда от някакви роли. Смисълът е да получаваш силни роли, качествени, да има предизвикателство за теб, да има страх дали ще успееш да ги изиграеш. Аз се чувствам добре в този театър засега. Нямам желание да ходя другаде. Имам много готини млади колеги, на които много се радвам, защото са талантливи, за мен има провокация.
Кои са другите постановки, в които могат да те гледат читателите ни, освен тези двете, за които говорихме?
Могат да ме гледат в "Много шум за нищо", "Декамерон", "Полите на Витоша".
Ти имаш ли някоя роля, която ти е фаворит от тези, които си изиграл за толкова много години?
Винаги фаворит ми е последният образ, защото ми е най-пресен.
Значи в случая е Тартюф?
Да, Тартюф.
Отправи своето пожелание към нашите читателки?
Аз ще цитирам от една пиеса на баща ми една реплика, в която се казва, че ако някога разберем какво представлява жената, този свят трябва да престане да съществува. Пожелавам никога да не ги разбираме, за да продължи съществуването на света.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 6 | 0 |
