Една българка

Баба Тонка като символ на будността

Баба Тонка запазва като светиня черепа на Стефан Караджа и посреща с него завърнали се заточеници.
Художник: М. Христов
Баба Тонка запазва като светиня черепа на Стефан Караджа и посреща с него завърнали се заточеници. Художник: М. Христов

Тонка Тихова Обретенова, наричана с уважение и любов Баба Тонка, е родена през 1812 г. в Русе, на територията на тогавашната Османска империя. Умира на 81-годишна възраст в същия град, но в една различна, вече освободена (поне що се отнася до официалното турско робство) България. Мнозина биха казали, че Баба Тонка не е народен "будител" в същинския смисъл на думата. И въпреки това, тъкмо днес е денят, в който трябва да си спомним за нея. Забележителната българка не е имала нужда от будители, за да бъде събудена – по собствена инициатива и с цялата си енергия на майка и героиня, тя заема своето място като един от най-жертвоготовните и вдъхновяващи дейци на българското революционно движение. 

Баба Тонка е майка на 12 деца. Пет от тях умират невръстни, а двама от синовете й – Петър и Георги - падат в жертва на борбата за свобода. Петър е част от четата на Хаджи Димитър и загива в едно от сраженията. При подготовката на Априлското въстание Георги става апостол на Сливенския революционен окръг. Скоро след това е ранен и за да не попадне в турски ръце, се самоубива.

Още един син на Баба Тонка – Ангел – участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той е пленен, едва отървава бесилото и е осъден на вечна каторга. А когато известният Никола Обретенов също е заловен и поведен към Диарбекир, Баба Тонка с гордост върви след рожбата си и казва:
"Четирима синове имам вече в гроба, двама умрели и двама полуживи, но още четирима да имах - и тях щях да пратя под байряка с лъвчето!".

След такава съдба повечето жени със сълзи на очи биха завързали останалите им живи деца за полата си. Не и Тонка Обретенова. Тя избира със сълзи на очи да благослови всяко едно от децата си по пътя към свещената кауза. Така се превръща в майка на целия поробен народ. В нейния дом намират убежище Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Васил Левски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов. И други, и други. 

Дъщерите на Баба Тонка също не стоят безучастни. Петрана шие байряците, а малката – Анастасия – често пресича Дунава, криейки в пазвата си тайна комитетска кореспонденция. Анастасия става и съпруга на всепризнатия народен будител Захарий Стоянов. 

Как се отплаща освободената държава за цялата всеотдайност на Баба Тонка – светлият празник не ми позволява да задълбая в този въпрос. Оставям на вашето въображение да работи и да помисли върху това какво трябва да променим тук и сега, за да можем да се наречем достойни наследници на силните българи и българки от онова по-героично време. 

59 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay