Жени от други земи: Човешкият зоопарк в Индия

Туристи подхвърлят банани и бисквити на членове от племето джарава - сякаш са диви животни

Жени от други земи: Човешкият зоопарк в Индия

Януари, 2012 година
"Танцувай ми!", разпорежда се глас зад кадър в любителско видео от Андаманските острови в Индийския океан. Клипчето, правено от турист, възмути световните медии. Гласът зад кадър принадлежи на полицай, а адресатите са момичета от племето джарава, голи от кръста нагоре. Полицаят напомня, че им е дал храна, следователно трябва да изпълняват желанията му. И те изпълняват. Камерата се обръща към жена, за която ни става още по-мъчно. Личи си, че се притеснява, пристъпва от крак на крак. За разлика от останалите, тя дори си няма пола – прикрива интимните си части с торбичка зърно.

Джарава се считат за едни от първите хора, осъществили успешна миграция от Африка към Азия преди хилядoлетия. Според данни отпреди няколко години, в наши дни племето наброява не повече от 400 души. Вероятно след това преброяване числеността му е намаляла още повече. Вестта е особено тъжна поради факта, че джарава е сред малкото останали по света общности, които все още се смятат за почти недокоснати от модерната цивилизация.

Тези интересни коренни жители на Андаманските острови се характеризират с номадски начин на живот. Мъжете ходят на лов за диви прасета, костенурки, гущери, докато жените събират плодове и мед. Джарава нямат богове. Когато член на племето умре, полагат трупа му под някое дърво и чакат от него да остане единствено скелетът. След това завързват костите към телата на живите – вярват, че това ще им носи късмет по време на лов.

Друга интересна особеност на джарава е фактът, че децата се отделят от родителите си едва 6 или 7-годишни. Тогава започват да живеят с други деца. Местят се от едно място на друго, докато не се задомят – обикновено това става в ранните им тийнейджърски години. Джарава са строго моногамни, но ако един от съпрузите почине, вдовецът или вдовицата има пълното право да сключи нов брак.

Жени от други земи: Човешкият зоопарк в Индия

С две думи, простичък и спокоен начин на живот. Той обаче е на път да се промени драстично.

Проблемите са свързани с построения през 70-те голям междуградски път в близост до териториите на племето. В продължение на десетилетия джарава ревниво бранят своята изолираност от външния свят. Контактите с чужденци са рядкост. В края на 90-те обаче член на общността на име Енмаи чупи крака си и е закаран в болница в града. Когато се връща при своите хора, той им разказва ентусиазирано за чудесата на непознатия свят.

Оттогава насам, следният сценарий се повтаря периодично: млади представители на джарава проявяват любопитство към чуждата за тях цивилизация; излизат на пътя, където могат да се сдобият с различни "блага" от туристите; в крайна сметка любопитните младежи помъдряват, установяват сами за себе си, че външният свят не е за тях, губят интерес и се скриват обратно в гората.

Преди да стигнат до това житейско решение обаче, много от тях се намират на пътя. А голяма част от туристите, които преминават по въпросния път, приемат пътешествието си като някакъв вид сафари - с хора вместо животни. Те не се отнасят с джарава като с равнопоставени човешки същества. Подхвърлят им банани и бисквити. Третират ги така, сякаш са шимпанзета, които ще те забавляват, стига да ги подмамваш с лакомства. Само че джарава не са шимпанзета, а доверчиви хора с все още съхранена невинност. Ако бяха диви животни, може би туристите щяха поне да изпитват съответното уважение от страх.

Жени от други земи: Човешкият зоопарк в Индия

Тъй като не познават методите за манипулация на съвременния човек, джарава са изключително податливи на експлоатация. Местните полицаи ги учат да просят от туристите, след това събират парите и в замяна дават на племето тютюн – отрова, която доскоро му е била непозната. Имало е и трагични случаи, в които "външните хора" са се възползвали сексуално от жените джарава. Вследствие на това, те раждат деца със смесен произход. Племето не приема бебетата и ги убива.

Специалистите смятат, че целият този контакт с външния свят е изключително опасен за коренните жители на Андаманските острови. Те нямат имунитет срещу почти безопасни за нас болести от типа на дребната шарка. Нямат имунитет и срещу техниките за саморазрушение на съвременния човек – алкохолът, например. Практиката показва, че както болестите, така и алкохолът вече са успявали да навредят значимо на хора от племето.

Пределно ясно е, че в наши дни джарава не могат да останат завинаги защитени от чуждата им цивилизация. Приобщаването обаче трябва да се осъществява много внимателно, за да се предотврати огромния културен шок за туземците. В името на тази кауза, индийското правителство е въвело редица забрани, целящи да предпазят джарава. Не се позволява колите, преминаващи в близост до териториите на племето, да спират. Не се позволява да качват членове на общността. Туристите нямат право да говорят с джарава, нито да ги снимат.

Всички тези мерки обаче се пренебрегват от жадните за печалба туроператори. Както вече стана ясно, тяхната престъпна дейност е подпомагана и от подкупните полицаи. Жалка картинка, имайки предвид, че задачата на същите тези полицаи е да пазят джарава – както от чужденците, така и от собственото им желание за контакт с тях.

Жени от други земи: Човешкият зоопарк в Индия

Цялата грозна ситуация с отношението към джарава напомня за историята на т.нар. "човешки зоопаркове" (наричани още "етноложки изложения") от края на XIX и началото на XX в. Това са едни от най-срамните петна върху бельото на западноевропейците и белите американци – лекета, свидетелстващи за смразяващия кръвта расизъм, заложен в тяхното мислене. Ще очертаем накратко за какво става въпрос:

1493 година
Христофор Колумб примамва коренни жители на Америка да се качат в неговите кораби, за да ги покаже пред испанския двор като трофеи от първото си пътешествие до Новия свят.

XVI век
В Италия кардинал Иполито Медичи се хвали с внушителна "колекция", която включва представители на различни човешки раси наред с дивите животни.

1810 година
В Европа е доведена млада тъмнокожа жена от долината на р. Гамтус в Южна Африка. Анатомичните особености на "Хотентотската Венера" (силно издадени задни части и удължени срамни устни) се превръщат в атракция. Тя е показвана пред публика и учени първо в Лондон, след това и в Париж. Момичето умира от възпалително заболяване едва 5 години след пристигането си на Стария континент – вероятно причината е, че организмът му не разполага с необходимия за живот в Европа имунитет. Тленните останки са изложени в музей. Така, дори и след смъртта си, специфичното тяло на тази южноафриканка остава за тогавашното западно общество символ на различието между "странните" жени от Африка и "нормалните" представителки на кавказката раса.    

Жени от други земи: Човешкият зоопарк в ИндияНякогашни илюстрации на "Хотентотската Венера"

70-те години на XIX век
Човешките зоопаркове стават изключително популярни. Там се показват представители на коренното население от различни територии, завоювани в рамките на колониалната епоха. Някои от "екзотичните" хора са отвлечени, други идват по собствена воля. И в двата случая обаче, те се оказват затворени в изкуствени селища, които уж пресъздават естествената им среда. Плащат им да изнасят "традиционно" шоу пред посетителите. Последните наблюдават всичко това през решетки, сякаш са отишли на зоопарк. Или на цирк.

1876 година
Германецът Карл Хагенбек изпраща в Судан свой пратеник със заръката да докара в Европа "диви зверове и нубийци". След това организира с доведените хора пътуващо изложение, което жъне огромен успех в градове като Париж, Лондон и Берлин.

1894 година
В продължение на три месеца зоологическата градина в Синсинати държи стотина индианци от племето сиукси в специално създадено за целта изкуствено селище.

1906 година
Зоологическа градина в Ню Йорк включва в изложение с примати (!) Ота Бенга - пигмей от територията на Конго. Директорът на зоопарка обявява атракцията като "Липсващото звено". Очевидно има предвид липсващото звено между хората и маймуните. Ота Бенга е каран да разнася насам-натам шимпанзета и други човекоподобни видове, а табелата върху заграждението му гласи: "Възраст: 23 години. Височина: 1,50 м. Тегло: 48 кг. Донесен от долината на р. Касаи, Конго, Южна Централна Африка, от д-р Самюел П. Вернер. Показва се всеки следобед през септември." Според статия във в. New York Times от онези времена, "малцина изразиха гласно възражение при гледката на човешко същество, затворено в клетка с маймуни". Чернокож свещеник обаче възмутено отбелязва, че "нашата раса е достатъчно потискана и без да се показва един от нас с приматите".

Жени от други земи: Човешкият зоопарк в ИндияOта Бенга

1907 и 1931 година
На колониалните изложения в Париж са изложени десетки голи и полуголи туземци в клетки.

Подобни ужасяващи примери има много. Установено е, че в периода между 1870 и 30-те години на XX век над милиард и половина души са посетили различни изложения по света, включващи представители на всевъзможни племена и народи. Над 35 000 мъже, жени и деца са напуснали родните си земи, за да участват в "екзотичните спектакли".

За щастие, през следващите десетилетия човешките зоопаркове губят своята популярност. Събитията от XX век карат Западния свят, ако не друго, то поне да започне да се преструва на толерантен. Но е наивно да мислим, че расизмът от миналото е генерално изкоренен. Той продължава да съществува под определени форми и доказателство за това е отношението на туристите към племена, подобни на джарава.

Случаите, описани в началото на статията, не са характерни единствено за Андаманските острови. Такива прояви има общо взето нявсякъде, където все още се срещат запазили традициите си общности. Туроператорите пренебрегват забраните, които целят да защитят племената, и предлагат на клиентите си разходки от типа "човешко сафари". Затова призоваваме всички, дори и водени единствено от уважение и желание да опознаят една различна култура, да не търсят подобни оферти! Много по-важно е културата да бъде съхранена, отколкото ние да я видим със собствените си очи.

Надяваме се, че за вас е било интересно и поучително да научите всичко това. Ако имате желание да следите и бъдещите ни материали в рубриката "Жени от други земи", можете да се присъедините към Jenite.bg във Facebook

Прочетете останалите истории в "Жени от други земи".

49 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
Не е посочен 18.07.2014|20:01
Страхотия,не им е лесен живота на тези хора.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара