Примата на родната джаз сцена Камелия Тодорова отново е във фокуса на медиите. Този път обаче не заради себе си, или заради мултиталнатливата си дъщеря с псевнодим Рейчъл Роу (Рахел-Лилия). Причина за шумотевицата около голямата певица е друг неин родственик, който отдавна не е между живите, но всъщност се явява една от най-интересните и колоритни исторически личности от следосвобожденската история на България. Става въпрос за дядо ѝ – Коста Тодоров - революционер, дипломат, политик и журналист, който сега отново оживява чрез книгата си "Изповедта на една луда балканска глава" (ИК Изток Запад). Камелия бе най-подходящият човек, който да представи мемоарите на прочутия си дядо, като това стана причина и за срещата ни с нея.
Ето какво ни сподели Камелия Тодорова за дядо си, за интересното си семейство и за самата нея...
С какво е интересен Коста Тодоров?
За да ви представя Коста Тодоров, ще ми е нужна помощта на неговия биограф Паун Генов, тъй като аз нямах честта да го познавам лично така, както познавах баба си Надежда (съпругата му) и баща си Кирил. За мен една от най-важните характеристики на Коста Тодоров е неговата сила – във физически и нравствен смисъл. "По телосложение той бе малко по-нисък от обикновения мъж-ръст, но за това пък чувствително пълен. Той имаше широки плещи, голяма костна структура, която беше облечена в добре развити мускули".
"Четник в Македония и революционер в Русия, воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П.Д. Петков и Г.М. Димитров. Приятел на Ерио Вандервил и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света.
Продавач на сладолед, производител на щрудел и говорител по радио ВВС. Кавалер на почетния легион и на 4 смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски.
Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристик, Дон Кихот…и Коста Тодоров" - Паун Генов.
А защо "луда глава"?
Луда глава го нарича неговият най-добър приятел от чуждестранния легион Владимир Лебедев. Ето защо книгата на български език е озаглавена "Изповедта на една луда балканска глава".
Дядо ви е бил толкова интересна историческа личност, баща ви – любител на джаза и именно той е открил първите джаз клубове в Париж – сигурно е ужасно вълнуващо да имате подобно семейство... Прави ли ви то космополитна личност?
О, разбира се. Гордея се, че съм част от това семейство. Благодарна съм на баща ми Кирил, който ми предаде любовта си към добрата джаз музика, изключителен писател, журналист и преводач.
Предал ми чувството за дълг и морал, възпитал ме на добри обноски, интелигентност и дипломация в живота. Мама Стойка ми предаде таланта си на певица и артист и, разбира се, ме научи да бъда добра майка и домакиня. Баба Надежда (баба Дади, както и казвахме) бе виртуозна цигуларка и моята първа учителка по пиано. И не на последно място – брат ми Коста, който е най-добрият ми приятел, беше мой мениджър, мой озвучител, фотограф и оператор в началото на кариерата ми. Но и по майчина линия фамилната история е доста богата. Прадядо ми, протойерей Иван Бухлев е македонски комита, известен с непримиримия си характер срещу гръцкото църковно влияние.
Заточен в Диарбекир заради участието си във Великденското Въстание 1903 година. Родом е от Горно Броди, Серска Македония и оставя ярки следи в своите съвременници. Дядо ми - неговият син – подполковник Александър Бухлев, е бил началник на гарнизона в Кюстендил, убит с камъни, брадви и тояги в село Горановци, октомври 1944 г.
Другият ми прадядо Тодор Топалов е бил кмет на Радомир, по времето на Радомирската Република. Когато е взет за заложник от Райко Даскалов целият град събира откупа от 20 хил. лева, за да го спасят. А пък баба ми Анка Топалова е била със сини очи и най-красивата жена в Радомир. На световното изложение в Париж 1903 година пощенските картички са имали нейния лик. Е, както виждате, имам с какво да се гордея. Имам роднини и братовчеди по цял свят, как да не се чувствам космополитна.
Факт е, че около заминаването и престоя ви в Германия се изписа и изговори какво ли не – можете ли накратко да ни разкажете истинските причини да заминете и защо решихте да се върнете?
Влюбих се и реших да променя живота си – кратко и ясно. А що се отнася до връщането… не бях го планирала, но така се случи. През 1992 г. реших да започна живота си отначало и на чисто. И най-добрият вариант за осъществяването на това беше да остана в България, където са ми корените, семейството и дома.
Спрягали са името ви до това на различни партийни лидери – Бойко Борисов, Първанов, Станишев, бихте ли ни разказали какви са действителните ви отношения с тези мъже на властта?
Политиката е нещо, което съществува навсякъде и във всичко. Дори и в чашата кафе, което сутрин пием. Никога не съм имала амбициите да бъда велик политик. Аз, преди всичко, съм човек с гражданско достойнство и морал.
Отстоявам правата си като такава и съм готова да бъда в помощ и защита на гражданското общество. Бойко Борисов познавам като бодигард, министър на вътрешните работи и гласувах за него за Министър-председател. Все още вярвам, че има шанс да се справи с отговорностите и обещанията, които е поел към народа и България.
Президентът Първанов е единственият президент, който ме е удостоил с внимание и уважение за дейността ми като артист и личност, но всъщност първото ми признание идва от министър Рашидов. Господин Станишев не познавам лично, а само от случайни официални срещи.
Дъщерите ви Рахел-Лилия и Мириам-Ребека имат много интересни имена. Крие ли се някаква по-специална история зад тях?
Нищо специално. Преди да се появят на бял свят, четох Библията и си избрах библейски имена. Това, че са двойни имена им дава възможност да имат избор за промяна, ако решат.
Дъщеря ви Рейчъл (Рахел-Лилия), освен че наскоро направи музикалния си дебют е един от най-добрите текстописци. Вие имате ли песни по нейни текстове?
Тя не е само текстописец, а преди всичко композитор на песни. Изпълнявала съм около 4 нейни композиции – "В едно", "You - Me", "Искаш ли?" (песен в дует с Любо Киров), "On&on". Предстои ми да подготвя и запиша нови две, а що се отнася до обща композиция – тя ще се появи в подходящия момент.
Сега за Рейчъл е по-важно да се съсредоточи върху собствените си проекти. Предстои ѝ втори сингъл, концерти и завършването на албум. Нарича стила си "електрик соул" – обясни ми го като комбинация от различни стилове на електронната музика, в съчетание на поп и мелодии и нежно соул звучене. Искрено ѝ желая успех.
| 6 | 0 |
