Мерил Стрийп: "Героинята ми е гневна, изпитва болка или е дрогирана"

Попитайте младите актриси в Холивуд кой е моделът им за подражание и най-вероятно Мерил Стрийп ще оглави списъка. Стрийп е наистина гранддамата на филмовото актьорско майсторство с нейните три "Оскара" и невероятните 18 номинации.

Последната получи за ролята си в черната комедия "У дома през август", която идва на голям екран у нас на 31 януари. В нея актрисата се превъплъщава в пристрастена към медикаменти озлобена жена, която отново се събира с обичаните от нея хора след смъртен случай в семейството. Обгражда я актьорски състав от звезди като Джулия Робъртс, Юън Макгрегър и Бенедикт Къмбърбач, но тя успява да блести по-ярко от всички тях. Трейлърът на филма може да видите в края на статията. 

Нейно Величество Стрийп разкрива някои подробности от новаторската си роля и разкрива как успява да открие хумора в сълзите. Вижте какво споделя тя пред Refinery29:

Героинята ви е доста ужасна. Кое ви накара да поискате да я изиграете?
С Джон Уелс, режисьора, си разменихме по няколко имейла, докато се подготвяхме за това. Бих казала, че едно от нещата, които възбудиха интереса ми, беше, че тя е във всеки един момент е в цикъл на болка и утихване на болката, вследствие на обезболяващи – това е във всяка сцена.



И тъй като снимахме сцените разбъркани, трябваше да получа ориентация, така че да знам какво ниво на внимание или невнимание да изразя към партньорите си.

Мисля, че като актьор си длъжен да пожелаеш да влизаш в царството на болката отново и отново, но ви казвам, че това в никакъв случай не е забавно. Първоначално изпитах съпротива срещу това да изиграя ролята тъкмо по тази причина. Съпротива на толкова много нива – физическо, умствено, духовно, емоционално – Вайълет е гневна и/или изпитва болка или е дрогирана.





Имахте за партньори изключителни актьори.
Имаше нещо особено в тази творба, защото изпълненията ни бяха определящи дали ще се получи филмът, или не. Ролите са отчетливо индивидуализирани. Имах чувството, че Крис във филма е човек, който ще въздейства – и така стана – със своята огромна човечност и състрадание.

Знаех, че публиката ще се влюби в него. Знаех, че също толкова силно публиката ще намрази мен. Това е баланс. Баланс между всички тези герои, за който си даваш сметка, докато гледаш историята – местиш поглед от един към друг, но всичко действа в една посока.



Има взаимност – каквото даваш, това получаваш; каквото получаваш, това даваш. И се получава, само ако работите съвместно, а ние го правехме. С Джулия Робъртс имаме един диалог, където тя ми намира слабото място. Винаги съм изпитвала това чувство с нея. Така че и двете бяхме щастливки, че имахме шанса да си партнираме в такъв дух.



Знаем, че винаги сте били голяма почитателка на Сам Шепард, с когото работите заедно тук.
Една от най-разстройващите сцени, която заснехме съвсем в началото, беше именно със Сам Шепард, на когото се възхищавам еднакво и като писател, и като актьор. Беше наистина тежко да го гледам отблизо и да чувствам отвращението му, защото съм остаряла.

Изглеждам остаряла. И наистина съм стара. Но още се надявам, че може да е останала искрица обич у този човек, с когото съм преживяла всичко. Да се взирам в очите му и да осъзнавам, че предпочита да е мъртъв, отколкото да ме гледа – това наистина беше ужасяващо. Това някак определи тона как се справям аз със смъртта му и с всичко, което следва.