Можете ли да си представите да отидете на работа без грим? Сигурно някои от вас биха могли. Добре тогава, да си зададем въпроса по-прецизно: Можете ли да си представите цял месец да не използвате козметика, гримове, да не се обезкосмявате, да не посещавате фризьор? Това вече е друго нещо.
Ана Пърсглов участва в един експеримент, изискващ доста смелост от нейна страна. Тя е приела предизвикателството 30 дни да не прибягва до никакви разкрасяващи козметични средства. Не само грим, ами всякакви кремове, лосиони, парфюми, бои, обезкосмяващи продукти, електроуреди за коса - всичко, което би я накарало да изглежда дори с една идея по-женствена, отколкото е. Опитът пък е вдъхновен от наскоро проведено проучване, което показва, че повечето дами са направо пристрастени към ритуала си за красота.
Две трети от жените намират излизането без грим за по-стресиращо от първа среща или интервю за работа. Много от тях не могат да покажат естествения си външен вид дори в ежедневни ситуации като пътуване в градски транспорт или пазаруване в кварталния магазин. Видени без грим, те биха се почувствали унизени, а самочувствието им би се сринало до земята.
Жертвоготовната Ана обаче съумява един месец дори да не лакира ноктите и да не скубе веждите си. През това време обаче осъзнава какъв е смисълът на цялото това разкрасяване, на което и тя самата по принцип се подлага.
Всъщност живеем в доста жесток свят, в който имаме две основни цели - да привличаме мъжете и да превъзхождаме жените. Също така, за повечето дами външният вид е начин да покажат своето материално положение и кариерно развитие. Всяко излизане навън е "смъртоносна надпревара”, а масло в огъня наливат и женските списания. Те печелят, като втълпяват на своите читателки коя била най-красива и как точно го постигала.
И тъй като женското съсловие е склонно да забравя чудото на века, наречено "пластична хирургия”, бързо се пристрастява към опитването на всевъзможни магически методи за разкрасяване. Резултатът - една икономически стабилна козметична индустрия, чийто край ще настъпи много след истинския Апокалипсис (ако изобщо има такъв).
Но нека видим какви са били задължителните процедури, на които се е подлагала Ана, преди да приеме предизвикателството. Всеки месец е посещавала салон за микродермабразио, където са ексфолирали кожата ѝ с кристали. Косата ѝ е била обработвана с кератин, а за ноктите си е използвала дълготраен маникюр. Скубала си е веждите при козметик, както и космите по други части на тялото си. Това всеки месец.
При специални поводи е прибягвала до химически пилинг, лазерно премахване на капиляри от лицето, спрей-тен, поставяне на изкуствени мигли и избелване на зъби.
Що се отнася до грима, винаги е имала под ръка молив за очи, спирала, един куп почистващи продукти. И всичко те са били на много високи цени. Ежедневно е слагала балсам и червило. Ана признава обаче, че преди да започне своята козметична детоксикация, е преминала пълен курс поцедури от онези, ежемесечните.
По време на опита, се оказало, че трябва да отиде на сватба. Роклята ѝ стигала до коленете, но окосмяването - не! Чорапогащникът не успял да скрие малките косъмчета, но това не била най-забавната част. В деня на сватбата времето било дъждовно, а натуралната ѝ коса имала собствено мнение за формата, в която трябва да застане.
Обикновено Ана получавала комплименти, че изглежда твърде млада за своите 39 години, но не и този ден. Всички я питали дали не е болна, изморена или с махмурлук.
Седмица по-късно пък дошло времето за ваканция на Канарските острови, уговорена от по-рано със семейни приятели. Ана се съблякла по бански, но, както се досещате, била доста окосмена "там долу”. Дамата от другата двойка подходила с хумор и единственият коментар по темата бил, че нашата героиня е с доста хипарско излъчване.
Черешката на тортата било обаждане от офиса на модно списание. Ана работи в сферата и редакторът на изданието искал да поговори с нея по съвместен проект. Черните дънки скрили косматите ѝ крака, но какво е сторила с олющените нокти?! Обяснила е, че участва в експеримент за разкриване на вътрешната красота и всичко минало гладко.
В крайна сметка, Ана започнала да отказва участие във всякакви светски събития, спряла да излиза с приятели, радвала се, когато вали, защото тогава се криела под чадъра.
След края на експеримента нейният извод е, че приказките как грижите за външния вид потискат вътрешната красота, са пълни глупости. Времето, което са ѝ отнемали ежедневните процедури, е било заменено от същите по продължителност мигове, в които тя се е чудила дали изобщо да излезе навън. А салонът за красота е по-скоро място за терапия, на което една жена може да остане сама с мислите си, без да се натоварва психически и физически.
Е, дами, ние май не сме толкова смели, котлкото Ана. Опитваме се да ограничим употребата на гримове и козметика до минимум, ала все с нещо ще се разкрасим. Какво да се прави, такива сме си ние, жените.
860 | 54 |