Ники Илиев, старият ни познайник от "Забранена Любов” отново е под светлината на прожекторите, като този път изгря в едно съвсем ново амплоа. Той е режисьор и сценарист на новия български филм "Чужденецът”, който се очаква да тръгне по екраните през март.
В лентата участие взимат актьорите Любомир Ковачев, Саня Борисова, Катрин Готие, Елен Колева, Валентин Гошев, Асен Блатечки и самият Ники, както и звездата на френското кино Кристоф Ламбер.
Издебнахме го малко преди голямата премиера, за да ни разкаже нещо повече за продукцията в аванс.
"Чужденецът" е твоят режисьорски дебют. Как изобщо се роди идеята за него и как се реши на тази стъпка?
Всичко започна много несериозно. Трябваше да направя късометражен филм за дипломирането си по кинорежисура в НБУ. Написах 30-минутна история в рамките на три дни. Дадох я на Саня, на оператора Григор Кумитски и на Любо Ковачев, който играе главната роля, и те прегърнаха идеята.
Намерих малко пари, Гришата (операторът) намери техника и лента, Саня се погрижи за костюмите и ме заведе в Лещен, където решихме, че ще снимаме, а Любо преведе репликите си на френски. Останалите хора са включиха заради идеята и така стана един малък филм с приятели.
След като го излъчихме в едно кино, публиката реагира много позитивно и аз реших да допиша историята. Развих героите и стана пълнометражен сценарий. Оставаше само да намеря финансиране. През целия подготвителен, снимачен и постпродукционен период събирахме средства малко по малко, но аз нито за момент не съм се съмнявал, че този филм няма да види бял свят. Сега, като се връщам назад, ми се струва доста безумно, но явно така е трябвало да се случи.
Кое по-трудно: да играеш пред камерата или да "дирижираш" играта зад нея?
Един актьор може да не попадне на подходяща за него роля. Режисьорът трябва да бъде добър организатор и да планира нещата в перспектива. Най-трудно ми беше, когато трябваше да играя и да режисирам едновременно.
Разкажи малко повече за "Чужденецът".
Млад французин се влюбва в българско момиче и тръгва да търси селото ѝ, сам. Оттам нататък се случва какво ли не. Поради авантюристичната му наивност, той прави няколко комични и абсурдни грешки, които променят съдбите на няколко семейства, включително и на неговото във Франция. 
Сценарият се гради на няколко сюжетни линии. Едната се развива близо до Париж, другата - на път за Франция, а третата - в село Лещен. Следват комични, драматични и приключенски моменти, но в крайна сметка става въпрос за любов и за осъзнаване значението на близките ни хора.
Как подбра актьорския екип?
За почти всички образи във филма имах предвид даден актьор, още докато пишех сценария. Мисля, че така те станаха по-богати и истински. Със Саня си партнирахме в "Забранена любов". Тя ме вдъхнови за нейната роля и ми даде идеи как да изглежда по-реална. Любо е много смешен актьор, но повечето хора не го знаят. Аз пък бях наясно - ако той играе Жерар, ще вкара хумор в героя, без да го прави пародиен.
Той трябваше да прилича на младия Ален Делон, само че малко смешен. Осъществи го лесно, защото това е любимият му актьор. Пък и той си е чист французин, въпреки че е роден в България.
Вальо Гошев, още като го видях в "Писмо до Америка”, си казах, че трябва да го снимам някой ден. Асен Блатечки беше идеалният и зъл и забавен полицай. Знаех си, че ролята на Бащата трябва да бъде изиграна от неслучаен актьор. Единствено за ролята на Майката си представях Силви Вартан, но тя не се оказа свободна по това време.
Как успя да склониш Кристоф Ламбер да участва в проекта?
С Любо и Саня се шегувахме, че тъй като първообразът на Жерар е Ален Делон, можем да го викнем да играе баща му. Изведнъж реших да пробвам и наистина да му отправя предложение. Намерих контактите и пратих имейли на Ален Делон, Кристоф Ламбер, Жерар Депардийо и Жан-Пол Белмондо.
Кристоф ми отговори веднага, ала агентите на Ален Делон и Депардийо ми казаха, че те са заети в този период. Честно казано, не вярвах, че ще стане, просто бях решил да пробвам.
Няколко минути премигвах пред имейла на Ламбер. Той ми бе написал, че ролята му е харесала и след това договорихме всички подробности. После отидох до Париж, срещнахме се два пъти и той подписа. Проблемът беше, че имахме пари колкото да му платим, но не и да снимаме филма. За щастие намерихме. Факт, за който съм безкрайно благодарен на немалко хора.
На определен етап от кариерата си, много холивудски актьори решават да "еволюират" в режисьори. Значи ли това, че ти вече си приключил а актьорството и ще се отдадеш на новото си амплоа?
Не. Аз просто много обичам киното. Винаги съм мечтал да направя свой филм. Това не означава, че съм се отказал да играя и в други. Хубавото е, че съм и сценарист на "Чужденецът”, съответно мога да си пиша роли, които ми харесват. Бих искал да работя и като актьор, и като режисьор, защото мисля, че има доста накъде да се развивам.
Какво още сподели Ники за българското кино и телевизия, научете от iNews.
| 34 | 0 |
