Павел Антонов е едно от първите лица на новинарския екип на Нова Телевизия и дългогодишен главен редактор на Green Horizon в Будапеща. Освен с журналистика обаче, Павел се занимава активно и с една инициатива, която му спечели колкото приятели, толкова и врагове. Тя е общественозначима и набира все повече последователи. Повече за нея разберете от следващите редове.
Как възникна "България без дим"?
Гражданската инициатива "България без дим" възникна спонтанно през февруари 2010 г., след като депутати от мнозинството предложиха отмяна на забраната за тютюнопушене на обществени места. Няколко души се свързахме в мрежата и на другия ден задимихме Парламента в знак на протест. Бяхме десетина, придружени от още толкова журналисти, но в интернет имаше хиляди, които ни видяха. Последваха още протести, сформира се ядро от решителни хора. Тичахме за здраве, крачихме назад, проникнахме в Парламента, пускахме писма до институциите, и така се оформи Гражданска инициатива "България без дим".
Разкажете ни за Вашата роля в нея.
Най-важното е, че членовете на Гражданската инициатива са равноправни и всеки има твърда позиция и собствено мнение. И всеки допринася със собствени сили и ресурси за общата ни кауза. Често имаме спорове, решенията вземаме след обсъждане и дискусии. Аз се оказах във вихъра на инициативата "Без дим", по време на изследването на журналистическите практики в България, която довършвам в Open University, Великобритания.
Иначе, като журналист пиша, поддържам връзки с медиите, а опитът ми с природозащитното движение в Европа беше полезен при създаването на партньорства с други организации. Помогнах и за привличането на международна подкрепа за действията ни от фонда на Блумбърг и Международния съюз за борба с туберкулозата и белодробните заболявания.
Какво Ви мотивира да се включите?
Честно казано, най-напред бях ядосан. От години работя по международни проекти и ми е болно, че България постоянно е заложник на посредствеността, конформизма, пасивността и безпринципното управление. Включването в "България без дим" ми даде възможност да се сблъскам отблизо с най-уродливите практики на лобизъм и вземане на управленчески решения, да проумея степента на парализа, която владее държавната администрация, да видя безпринципността в политиката. Но всичко това ме мотивира допълнително – все пак тук е моята страна и не мога просто да махна с ръка. Имам огромното желание да остана да живея в България с децата си и може би това е най-силната ми мотивация да създам по-здравословна и отговорна обществена среда.
И не на последно място, силно ме мотивира фактът, че в България има много свестни и принципни хора, които също искат да живеят достойно и здравословно. Има ги в Инициативата, в коалицията "За живот без тютюнев дим", има ги в медиите и държавната администрация, та дори и в Парламента, колкото и невероятно да звучи. Желанието ми е по някакъв начин да ги свържа, всеки от тях да разбере, че не е сам пред лицето на безобразията и корупцията и заедно да променим България за добро.
"България без дим" съществува от 2010 година. Кои са най-значимите ви постижения до момента?
Първото постижение на инициативата беше, че даде глас на все по-засилващата се обществена нетърпимост към дима – в прекия и преносния смисъл. Втълпяват ни, че българите са безнадеждни пушачи, че нямат грижа за себе си и за децата си, че се оставят да ги манипулират за щяло и нещяло. Това не е истина и появата на "България без дим" го доказа. Гражданската енергия, концентрирана в инициативата, не беше предвидена от тютюневите лобисти. Тъкмо тя прави по-нататъшното отлагане на забраната неприемливо.
Друго важно постижение е прякото участие на гражданите в прилагането и спазването на законите, което осъществяваме чрез "България без дим". Действително, работата на държавните органи по прилагане на законите е много затруднена. И вместо да вдигнем рамене и да си кажем "тук е така", ние започнахме сами да подаваме сигнали за нарушения на действащата частична забрана. Намерихме партньори в лицето на Главния държавен здравен инспектор и други личности в системата на здравеопазването. Създадохме интернет платформа, на която всеки може да подаде сигнал за нарушения, свързани с тютюнопушенето.
Всички действия на "България без дим" подпомогнаха инициативата на правителството за възстановяване на забраната за пушене от 1 юни 2012 г. В момента работим усилено за това новият закон да не се окаже кух и невъзможен за прилагане, както се надяват мнозина.
А какви са основните ви искания?
Гражданската инициатива "България без дим" има две основни цели: да има пълна забрана за тютюнопушене на обществени места, и да се спазва и прилага стриктно законът, какъвто и да е той. Втората цел е доста по-амцибициозна, както се оказва. Затова настояваме за сериозен ангажимент на държавата към контрола и спазването на забраната. Държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването са твърде малко. Настояваме към контролиращите органи да се включат всички, които предвижда законът за административните нарушения и глобите: полицията, трудовите и хранителни инспекции, и дори цивилни контрольори. Изискваме прецизиране на текстовете за пълна забрана на пушене на работните места. Настояваме също да не се допуска либерализация на забраната на летищата, а напротив, тя да обхване и спортните и рекреационни обекти, детските площадки, градинките, спирките на обществения транспорт – така, както го правят сродните на нас държави в Централна и Източна Европа.
През февруари стартирахте фотокампания за пълна забрана за тютюнопушене, в която участват много популярни лица от българския елит. Какво точно символизира червеното хвърчило, с което позират звездите и смятате ли, че посланието ви ще стигне до повече хора, ако е представено от известна личност?
Хвърчилото е много позитивен символ на щастливото детство, на чистия въздух и желанието ни да живеем в здравословна и чиста от задимяване обществена и природна среда. Зачеркната цигара върху хвърчилото не се нуждае от обяснение. Замисълът на кампанията е да покаже, че всички искаме и очакваме забраната, затова в нея участват хора от различни професионални поприща – както популярни лица от културния живот и медиите, така и спортисти, адвокати, лекари, експерти и всички останали. Всъщност, кампанията продължава и всеки желаещ може да се снима с хвърчилото и да публикува снимката в Интернет. А на 1 юни ще честваме влизането в сила на пълната забрана с детски фестивал на хвърчилата.
Къде предлагате да може да се пуши?
Пушачите не са ни врагове. Сред нас има бивши и настоящи пушачи. Борбата ни е за толерантност и отговорност към собственото им здраве и здравето на околните. Не насърчаваме никого да пуши, дори Висшият административен съд вече отсъди, че това не е човешко право, а болестотворна зависимост. Но ако все пак желаят, нека да пушат там, където тютюневия дим няма да може да вреди на никой друг. И да не го натрапват на околните – особено на децата и подрастващите, тъй като по този начин ги обричат на болести и зависимост.
Ако пушачите са пристрастени, как ще се справят със зависимостта си и невъзможността да пушат на обществени места?
Доказано е, че въвеждането на пълна забрана води до сериозен спад в тютюнопушенето, затова и тютюневите търговци толкова "ритат" срещу нея. Съществуват много методи за отказване на цигарите. А заклетите пушачи винаги могат да излязат навън и да намерят подходящо място за пушене. Важно е правителството да осигури необходимия ресурс за поддържане на националната линия за отказване от цигарите. За тази и други дейности против тютюнопушенето трябва да се насочат директно средствата, събрани от акцизи на тютюневи изделия.
Ако обществото е достатъчно информирано за вредите от тютюнопушенето (върху активните и пасивните пушачи), няма ли да има по-голям успех за кампанията? Защо не наблегнете точно на тази информираност?
Наблягаме. Но няма как да променим обществените нагласи, докато Народни представители и всевъзможни медийни "герои" демонстративно пушат на забранени места и обезсмислят законите и обществения морал. В кампании и информираност може да се наливат милиони, докато едно или две смели ефективни действия на държавата решават проблема незабавно. Пример за това е шофирането без предпазни колани и с превишена скорост – глобите и камерите се оказаха по-ефективни от всички информационни кампании провеждани през годините. Върху информираност се набляга в световен мащаб от десетки години. Българското общество отдавна е достатъчно информирано за вредата от тютюнопушенето, политиците и държавата вече разбраха това.
Какво мислите за изрази от типа на "така или иначе ще умрем" и "почти всичко е канцерогенно", с които пушачите често се оправдават?
Намирам ги престъпно безотговорни. Надали има човек, който да иска да загуби детето си, любимия си, приятеля си. Загърбването на всички останали ценности, дори най-изконните, е типичен симптом на наркотичната пристрастеност, каквато предизвиква и никотинът. И да, много други неща са отровни и вредни, както хранителните добавки, така и бензиновите изпарения в големия град – така че щом забраним пушенето, се заемаме с тях!
Знае ли се колко души са починали от рак на белите дробове през последната година?
Над две трети от случаите на рак у нас са свързани с тютюнопушенето. Здравното министерство изнесе статистика в навечерието на Световния ден за борбата с рака. Според данните, близо 262 хиляди българи са с различни онкологични заболявания. Около 180 хиляди от тях имат тумор, чиято поява е свързана с тютюнопушенето. Само за 2010 година, този рисков фактор е разболял общо 25 хиляди българи.
Води ли се статистика за пушачите у нас и какво гласи тя?
Пушачите в България са намалели с 3% за една година. Това показва проучване на здравното министерство.
Вярвате ли в успеха на кампанията?
Да. България го заслужава.
| 14 | 6 |
