Пабло Пикасо казва за изкуството, че е различен начин да поддържаш дневник. Дневникът на Светлана Генчева–Sunny е огледало на пъстрия свят, който населява красивата ѝ душа. Младата художничка е от онази рядка порода хора – смели в мечтите и дръзки в реализирането им.
Дарена с талант, тя колекционира чудати образи, ярки чувства и мисли, които претопява в платната си. Посяга към изкуството във всичките му проявления и с много любов му вдъхва от личната си магия. Чрез своите картини и илюстрации, Съни извайва малка приказна вселена, приютила спомени, истории, вълшебство и сякаш малко носталгия.
Изкуството напомня универсалния език на искрената усмивка. Платната на Светлана са странствали по широкия свят и на хиляди километри от родния ѝ дом предизвикват само възторг и положителни емоции. Ето какво сподели с нас талантливата художничка в откровен разговор за изкуството, вдъхновението и последната ѝ самостоятелна изложба "Strawberry heartshakes":
Съни, кога за пръв път усети, че рисуването за теб не е просто каприз, а призвание за цял живот?
Всички деца рисуват. Като малка родителите ми ме водеха на тенис, плуване, балет, пиано, китара, солфеж и тн. Пробвах почти всички спортове, музикални инструменти, езици, математика и т.н. Всички тези неща едно по едно отпадаха, защото ми омръзваха, но рисуването остана.
В 12 клас, когато училището приключваше и трябваше да избера какво образование искам да получа след немската гимназия, се наложи да взема категорично решение. Цяла година бях ходила на уроци по литература и дори бях развила всички теми, защото исках да кандидатствам психология. Наложи се да избирам между рисуването и психологията, защото изпитите в Художествената академия и Софийски университет съвпадаха по дата. Изборът ми не беше труден, защото знаех, че няма друга професия, която би ме правила по-щастлива от моята. Психологията винаги ме е интересувала, но от гледна точка на рисуването, например психологическото въздействие на цветовете и композицията.
Къде мечтаеш да видиш творбите си изложени? Какви са хората, които ти се иска да ги "приютят”?
В картините ми водещо е чувството. Всички те са отражение на някакво силно положително, красиво или вдъхновяващо усещане - възторг, копнеж, еуфория, уют. За мен е важно и зрителят да го усети, когато е край тях, и да се почувства окрилен. Мечтая си всяка една картина да попадне при човека, когото тя ще може да вдъхновява и хармонизира със своята емоция.
Страхотно е да виждам как хора от други точки на света също са развълнувани от картините ми, как реагират и ги коментират.
Може ли изкуството да облагородява? Носят ли картините определена енергия?
Картините са енергия и могат да внесат хармония в живота, както и обратното. Картините, с които се заобикаляме в средата, която обитаваме могат да внесат чувство, което липсва в живота ни и да ни балансират. Те са като огледала, както за автора, така и за притежателя си. Когато заживеем с една нова картина, тя е като прозорец към един духовен свят, до който започваме и ние да се докосваме. Всяка картина в дома разказва за обитателите му, за техните ценности, естетика и ерудиция.
Може ли човек да се издържа само с живопис?
Аз се занимавам основно с живопис, но като художник правя и други неща - преподавам, илюстрирам книги, моделирам. Художник не е само професия, а и начин на живот, на мислене. С каквото и да се занимава художникът - с рекламна графика, уеб дизайн, украса за торти или с живопис, той проявява своите качества, талант и умения.
Разликата е в това, че при живописта рисуваш собствените си идеи и споделяш мислите си със света като автор. В това начинание всеки художник е изправен пред страха си от провал. Някои мислят, че е по-добре изобщо да не пробваш, отколкото да се изложиш, но аз не смятам така. Отговорността като автор е по-голяма, както и удовлетворението.
Мерило за успех ли е колко продава един артист?
В нашето комерсиално, консуматорско общество парите са мерило за почти всичко. За артиста най-важна е обратната връзка със зрителя. Успех е да запалиш огън в чуждата душа. Всеки се радва, когато харесват работата му и оценяват труда му. Успехът на художника не бива да се измерва с пари, но когато някой непознат се влюби в твоя картина и е готов да плати за нея, това е оценка.
Опиши ми ателието, в което рисуваш. Как протича творческият процес за теб?
През последните няколко години много често сменях жилището си и разбрах, че всяко място може да бъде ателие, стига да ми се рисува. Стигат ми два квадратни метра, стол, маса, статив, бои и платно.
В момента разполагам с цяла отделна стая с хубаво осветление. В нея няма много мебели и предмети, за да не ме разсейват. Когато рисувам, винаги слушам музика, но по някое време, когато картината напредне, спирам да я чувам. Първоначално всяка картина се формира във въображението ми. След това започвам да обмислям изобразителните похвати, чрез които да внуша най-точно чувството или идеята на картината. Сядам пред платното и правя предварителни скици. Накрая започвам да рисувам нежно, внимателно и с любов.
Реализирала си изложба върху столове на Арне Якобсен като част от проекта "De’sign in Bulgaria”. Имаш ли други нестандартни идеи за колаборация между изкуство и дизайн?
"De’sign in Bulgaria” беше един много приятен и успешен експеримент. За мен би било страхотно предизвикателство да рисувам върху фасадата на сграда. От години чакам такава възможност, но още не се е появила. Отдавна имам идея да направя и сценография за куклен театър, но чакам подходящия момент. В момента разработвам един проект за дизайн на детски стаи, който скоро ще представя в сайта ми.
Кои са имената на младите български художници, от чието творчество се интересуваш?
Младите български художници са мои колеги, познати или приятели. Всеки талантлив художник ме интересува. От всеки има какво да се научи и да се сподели. Вълнуват ме стрийт арт художниците, младите български архитекти и скулптори. Някои от тях са мерило и огледало на собственото ми творчество. Близки мои приятели са Армавени Стоянова – дизайнер , Венцислав Диков – живописец, Петър Дудолов – бижута и дърворезба, Гергана Тилева – архитект. Те споделят страстта ми към изкуството и имат сходни с моите проблеми. С всички тях имаме общи идеи и проекти за осъществяване в минало и бъдеще време. Обичам ги безкрайно!
Разкажи ни повече за третата ти самостоятелна изложба, която се състоя наскоро в Люксембург.
Изложбата се казва "Strawberry heartshakes” и беше открита на 26 ноември. Събитието се състоя в "Auberge de Jeunesse Remerschen” по покана на "United Artist Luxembourg”. Идеята за изложба в Люксембург дойде от мой близък приятел-художник Венцислав Диков, който е член на UAL. Една от целите на асоциацията е да възражда културния живот в Люксембург като кани художници от цял свят.
Изложбата бе позиционирана в модерен културен дом с уникална съвременна архитектура. Организацията беше чудесна и откриването мина свежо и приятно с кетъринг и много шампанско. Гостите бяха предимно хора от Люксембург и околностите му, но за моя радост дойдоха и няколко близки приятели, които живеят в Холандия.
Какво да очакваме от Светлана Генчева?
Надявам се пролетта да ви поканя на четвъртата самостоятелна изложба на Светлана Генчева–Съни в Италия. За момента имам такова предложение, но детайлите още не са ми известни. Също така мечтая и за изложба в красивия Пловив. Ще видим.
| 47 | 3 |
