Татуираната Златка

Колегите ни от Div.bg много харесват татуировките, дори си имат специална рубрика, озаглавена "Татуираните българи". Там ни запознават с интересни наши сънародници, представители на различни професии и обществени групи, но обединени от любовта към рисунките с вечно мастило.

Днес за първи път героинята в "Татуираните българи" е жена и ние също бързаме да ви я представим чрез интервюто, реализирано от Неда Ковачева.

Тя се казва Златка, работи в сферата на рекламата и се забавлява от погледите, които неизменно я съпътстват, защото, освен че е красива, е и много татуирана. От този ден нататък за нас няма черна или руса Златка, а само една – татуираната Златка.

Как се казваш и какво работиш?
Златка Солакова се казвам. В момента се занимавам с предпечат и дизайн на рекламни материали. Иначе цял живот съм се занимавала със заведения.

Работата ти изисква да се срещаш с хора. Как реагират клиентите, когато те видят за първи път?
Общо взето се учудват. На работните срещи ходя официално облечена и, когато времето го позволява, не се крия. В началото е малко странно, гледат ме малко така особено, но пък след това свикват хората. Може би е плюс, че съм жена, защото след първоначалното учудване и разговорите нещата се успокояват. Разбират, че чак сериен убиец не съм (смее се).

Значи не си имала проблеми в работата заради татуировките?
Не. Дори в края на интервюто за сегашната ми работа шефката ме попита дали аз искам да ѝ кажа нещо. То беше в края на септември, аз бях с една рокля. Просто си свалих сакото. Тя ме погледна и каза "В понеделник почваш работа!". Беше много готино, защото през цялото време мислех, че тя няма да ме вземе по ред причини. Но в крайна сметка беше много приятно интервю.

А в личния живот имала ли си някакви фрапантни реакции?
Не. Даже по-скоро обратното. В началото имах по-малки татуировки по ръцете. Мога да кажа, че по принцип начинът, по който изглеждам, предизвиква по-скоро положителен интерес към мен. Вероятно е и заради хората, с които контактувам, средата ми е такава и това се приема доста добре.

Кога започна да се рисуваш и защо?
Първата татуировка си я направих на 18 години.

Имаш дъщеря. Предполагам, че на нея татуировките ти не ѝ правят впечатление?
Не. И по-скоро не одобрява, но не мога да кажа, че, когато сме някъде заедно, се чувства зле от това. Даже се забавлява заедно с мен. Общо взето хората винаги се обръщат, поглеждат, заглеждат и тя така се усмихва доволно. Твърди, че няма да си направи никога татуси...

Точно това щях да те питам. Ако ти каже: "Мамо, утре ще си правя ръкав..."?
Аз съм ок. За мен това е вътрешно изразяване, познавайки я. Не мога да кажа, че всеки един, който има ръкав, го е направил, защото е било толкова важно за него, колкото например е било за мен. Но, ако дъщеря ми направи такава крачка, смятам, че ще е по същите причини, по които и аз съм я направила. Твърди, че няма да се татуира... но все пак е още само на 10 години.

Като цяло обществото ни обаче продължава да възприема трудно хората с много татуировки. Смяташ ли, че жените, които са много нарисувани, се сблъскват с още по-голямо неразбиране?
Не знам. От моята гледна точка, средата и хората, с които общувам, татуировките по-скоро предизвикват положителен интерес. Дори имам случаи, в които непознати хора се свързват с мен, за да питат къде и как са правени татусите и след това всичко прераства в страхотни приятелства. Не мисля, че татуировките са проблем. Даже напоследък татуираните жени по-добре се приемат от татуираните мъже. Може би защото се смята, че при мъжете по-скоро е показност. Ако една жена се татуира толкова много, вероятно е символ, защото е факт, че не всяка ще си го позволи. Смятам, че, ако това е начинът да се изразиш, колкото и странен да е той, така трябва да бъде.

Какви точно рисунки има по тялото си Златка, какво символизират те и какъв е нейният съвет към хората, които се колебаят в желанието си да се татуират - всичко това ще разберете, ако прочетете цялото интервю в Div.bg.