Напоследък у нас забелязваме все по-силен интерес към чистата храна и природосъобразния начин на живот, и тотална мания по суровоядството, веганството и вегетарианството. Всъщност, те никак не са нова идея за човешката цивилизация. Първите сведения за мотивирано избягване на храни с животински произход са от далечния IX век пр. н. е. и са свързани с Паршванатха, най-ранния джайнистки водач, за когото е прието, че е историческа фигура. Джайнизмът е една от древноиндийските религии, които отричат възможността за отнемане на живот, като последователите й съзнателно се придържат към ненасилие, разказват от сп. Меню.
Това категорично изключва консумацията на месо, риба, морски животни и яйца, в много случаи и на млечни продукти, както и на растителни корени, заради възможното убийство на дребни животинки и сигурното унищожаване на самото растение. Джайнизмът днес има около 5 милиона последователи в Индия, а популярността му в западната част на света непрекъснато нараства.
Принципът ахимса или липсата на желание за нараняване, а оттам и придържането към вегетарианството, е основен и за будизма и за хиндуизма. Според археологическите проучвания животинската храна не е присъствала и в менюто на последователите на орфизма по нашите земи и в Древна Гърция още от V век пр. н. е. Европейското Средновековие напълно изключва вегетарианството като идея, която все пак се възражда през Ренесанса и добива популярност в края на XIX и особено през ХХ век.
Вегетарианството обективно може да се раздели на няколко типа. Лактоововегетарианците консумират млечни продукти и яйца, като последните се избягват от лактовегетарианците. Веганизмът изключва използването на всякаква животинска храна и добавки, включително желатин и сирище. Медът е спорен продукт, но изглежда повечето вегани го избягват.
Мотивите за придържане към някои от вегетарианските начини на хранене са разнообразни – етически, религиозни, социологически, медицински - и са изключително въпрос на личен избор, който несъмнено трябва да се уважава. Още повече, че не съществуват данни тези хранителни режими да са вредни за човешкия организъм.
Добре подбраното веганско меню може без проблем да осигури всички необходими за развитието вещества – протеини, мазнини, прости въглехидрати и фибри, минерали и витамини. Въпросът за витамин В12, за който се смята, че може да се набавя само от животински или микробиологични източници е отворен за решения, като част от тях са синтетичните хранителни добавки или тези на базата на дрожди.
В момента в България вече може да се поддържа добър стандарт на вегетарианско хранене, особено след по-масовото навлизане на изключително важните за набавянето на пълноценни протеини (такива, които съдържат всички незаменими аминокиселини) храни като елдата, соевите продукти, амаранта и киноата.
Великденските пости са идеалният момент, за да опитате да се храните по този начин, ако това разбира се кореспондира със схващанията и начина ви на живот и не изпитвате силна любов към месото, например. Като за начало можете да се опитате да избягвате месата, но да запазите в менюто си млечните продукти. Опитът и историята показват, че ако това е вашият начин на хранене бързо ще се адаптирате и всичко с животински произход ще излезе от менюто ви постепенно и съвсем естествено.
| 4 | 0 |
