"Принцът на мъглата": Злото е по-силно от всичко!

Шедьовър на приключенската литература за тийнейджъри

"Принцът на мъглата": Злото е по-силно от всичко!

Вече сме ви разказвали за майсторството, с което Карлос Руис Сафон вдъхва живот на увлекателни истории, затворени между две корици. Писателят владее до съвършенство приключенския жанр, подходящ за млади читатели.

В романа си "Принцът на мъглата” (изд. Изток-Запад) той съумява да изгради мрачен низ от призрачни случки, изпълнен с необясними мистерии. Всъщност това е първата публикувана творба на именития писател, която за пръв път вижда бял свят през 1992 година.

Голямото семейство на Максимилиан Карвър се мести в малко крайбрежно градче, защото се опитва да избяга от ужасите на войната.

"Макс нямаше да забрави лесно онова лято, в което – почти случайно – откри магията. Беше 1943 г. и ветровете на войната тласкаха неумолимо света към пропаст. В средата на юни, в деня, когато Макс навърши тринайсет години, баща му – часовникар, който посвещаваше свободното си време на разни изобретения – събра семейството в гостната и обяви, че това ще е последният им ден в дома, където бяха живели десетина години. Щяха да се преселят в къща в малко градче на брега на Атлантика – по-далече от големия град и от войната.

Решението беше окончателно: заминаваха на разсъмване на следващия ден. Дотогава трябваше да опаковат багажа си и да се подготвят за дългото пътуване до новия дом.

Семейството посрещна новината без особена изненада. Почти всички подозираха, че идеята да напуснат града в търсене на по-безопасно място за живеене се е въртяла от известно време в главата на добрия Максимилиан Карвър; единствено Макс не бе очаквал това. Тази вест се стовари върху него като побеснял локомотив, профучаващ през магазин за порцелан. Остана вцепенен от изумление, със зяпнала уста и празен поглед. По време на този кратък унес осъзна, че целият му свят – приятелите от училище, уличната компания, че и магазинчето за комикси на ъгъла – е на път да изчезне завинаги. Ей така, сякаш с магическа пръчица.

Докато останалите членове на семейството примирено се оттеглиха, за да си стегнат багажа, Макс само се взираше в баща си, без да помръдне от мястото си. Часовникарят коленичи пред сина си и сложи ръце на раменете му. Погледът на момчето бе по-красноречив от всякакви думи.

– Сега имаш чувството, че е настъпил краят на света, Макс, но ти обещавам, че мястото, където отиваме, ще ти хареса. Ще си намериш нови приятели там, ще видиш.”

Първоначално всичко изглежда спокойно и прекрасно, но лека-полека злото пуска своите пипала върху ежедневието на героите. Недомлъвки и трудно разпознаваеми белези от миналото подсказват, че това градче има повече тайни, отколото жители. А виновникът за това е само един - злодеят Каин.

Който го срещне, сякаш губи ума и дума заради възможността всяко негово желание да бъде сбъднато. Цената за това обаче е твърде висока и никой не може да избяга от проклятието на сделката със злото.

"Принцът на мъглата": Злото е по-силно от всичко!

"Тялото на Роланд престана да се гърчи и се отпусна безжизнено. Създанието го пусна и Макс, без да чака реакцията му, доплува до приятеля си и го хвана за ръката. Роланд беше в безсъзнание. Ако не го измъкнеше на повърхността за броени секунди, щеше да загине. Макс го задърпа към вратичката, но в този миг изчадието с тяло на клоун и лице на ангел се хвърли към него, оголило дълги зъби и остри нокти. Макс го цапардоса и юмрукът му премина през лицето на създанието. Беше просто вода, но толкова студена, че самият й допир до кожата причиняваше пърлеща болка. Доктор Каин за пореден път показваше своите фокуси.”

"Принцът на мъглата” е увлекателно четиво по-скоро за подрастващи, но е способно да събуди любопитството и на възрастните, готови да се гмурнат в свят, построен на границата между реалността и илюзията.

"Макс бясно препускаше с колелото под дъжда, когато блясъкът на една светкавица го сепна и разкри пред погледа му "Орфей”, изплувал от дълбините и обвит в хипнотично сияние, което се излъчваше от самия метал. Старият кораб на Каин отново плаваше по развилнелите се води на залива. Останал почти без дъх, Макс въртеше педалите, боейки се, че ще се добере до колибата прекалено късно.”

За още ревюта на книги станете част от Jenite.bg във Facebook!

3 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay