Вероятно бихме могли да публикуваме цяла книга на Исабел Алиенде в рубриката ни "Любими цитати". Толкова ни харесва как борави с думите тази талантлива дама!
Днес ще насочим вниманието ви към романа й "Игра на Изкормвач". Ще проследим една от сюжетните нишки в тази многопластова творба посредством пет цитата. Те описват взаимоотношенията между двама от главните герои, в чиято история биха се разпознали мнозина...
--------------------
"Беше една от онези нощи с Алън Келър, които Индиана очакваше като младоженка, макар в отношенията им да се бе установила рутината, с малко изненади, и двамата се любеха като отдавнашна двойка. Познаваха се добре, обичаха се, без да бързат, и си даваха време да се посмеят, да похапнат и да поговорят. Според Келър правеха любов спокойно, като двойка прастарци, според Индиана бяха покварени прастарци. Нямаше от какво да се оплачат, защото след като пробваха някои акробатики, обичайни за порноиндустрията, от които той получи болки в гърба, а на нея настроението й се развали, и след като изследваха почти всичко, предлагано от здравото въображение, без включване на трети лица или на животни, те ограничиха репертоара си до четири традиционни начина. Те предлагаха няколко варианта, малко на брой, които Келър и Индиана практикуваха в хотел "Феърмонт” веднъж или два пъти седмично, според изискванията на тялото.”
--------------------
"Първото, което привлече Алън Келър към Индиана Джаксън, бе пищната й външност на сирена, после бе запленен от нейния оптимизъм; накратко, харесваше я, защото беше пълната противоположност на кльощавите и неспокойни жени, с които обикновено се срещаше. Никога не би казал, че е влюбен, толкова е елементарно, не е нужно да се дава име на това чувство. Стигаше му да се наслаждава на времето, прекарвано с нея винаги след предварителна уговорка, без изненади. На седмичните сеанси при психиатъра си - нюйоркски евреин, практикуващ дзен будизма като почти всички психиатри в Калифорния - Келър бе открил, че я обича много, което не бе малко, тъй като се гордееше, че не е подвластен на страстта; ценеше я единствено в операта, където този порив преобръща съдбата на тенора и на сопраното. Красотата на Индиана предизвикваше у него естетическа наслада, много по-устойчива от желанието на плътта, свежестта й го трогваше, а възхищението, което тя му засвидетелстваше, беше се превърнало в наркотик, от който трудно би се отказал.”
--------------------
"От петнайсет години не бе изпитвала раздиращата болка от измяната. Докато бе женена за Боб Мартин, търпя хлапашкото му вятърничаво поведение, бирените му кутии по пода, чепатещите се пред телевизора негови приятели и изблиците му на ярост, но реши да се разведе едва когато стана невъзможно да продължи да се преструва, че не забелязва изневерите му. Три години след развода Боб продължаваше да я моли за втори шанс, ала тя вече му нямаше доверие. През следващите години имаше няколко любовни връзки, завършили без огорчение, защото никой друг мъж не й изневери, нито я изостави. Ако страстта охладнееше, тя намираше безболезнен начин да си тръгне. Алън Келър може да не беше идеалният партньор, както често й повтаряха дъщеря й, бившият й съпруг и Райън Милър, но до този миг не се бе съмнявала във верността му, което за нея бе основата на тяхната връзка. Тези две цветни страници гланцирана хартия в списанието доказваха, че е грешила.”
--------------------
"”Раздразнен, Келър реши, че не е нарушил никакво споразумение с Индиана, в отношенията му с Женевиев нямаше любов. Омръзнало му бе от недоразумения, както и от това, да се чувства виновен за дреболии, добре стана, че тази проточила се твърде дълго връзка приключи. Въпреки това, като я видя да се отдалечава с колелото, през ума му мина въпросът как щеше да реагира той при обратната ситуация: ако интимното приятелство беше межу Индиана и Милър. "Върви по дяволите, глупачке!” - процеди той, почувствал се смешен. Нямаше намерение да я вижда повече, каква неприятна сцена, подобно нещо никога не би се случило с жена като Женевиев. Да изхвърли Индиана от ума си, да я забрави, това трябваше да направи., всъщност вече бе започнал да я забравя. Избърса очите си с опакото на ръката и закрачи енергично към колата си.
Тази нощ не можа да заспи, а броди из огромната къща в Удсайд с ръкавици и с палто върху пижамата, защото въздушното течение, процеждащо се с тревожно свистене през дървените процепи, поглъщаше малкото топлина от парното. Пресуши бутилката с най-хубавото си вино, докато разсъждаваше над многобройните причини да скъса окончателно с Индиана - случилото се за пореден път доказваше колко ограничена в мисленето и елементарна бе тази жена. Какво искаше от него, да се откаже от своите приятели и социалния си кръг?! Кратките му забежки с Женевиев не бяха нищо особено, само човек без опит в светския живот като Индиана можеше да направи такъв въпрос заради нещо толкова незначително. Дори не помнеше да е давал дума да й бъде верен. Кога е било това? Трябва да е станало в миг на умопомрачение; ако го е сторил, било е по-скоро формално, отколкото като обещание. Бяха несъвместими, разбра го от самото начало, и грешката му бе, че бе подхранвал напразните надежди на Индиана.”
--------------------
"- Би ли се оженила за един беден старец, Инди? - попита той, като не можеше да познае собствения си глас, и се впусна да й разказва последните събития, давейки се от бързане: че бил щастлив, че загубил всичко, макар това да било преувеличено, все още имал достатъчно, нямало да гладуват, но преминавал през най-тежката криза в живота си; според китайците кризата, това е опасност плюс възможност - тази била неговата голяма възможност да започне живота си отначало, и то с нея, единствената му любов, как не го бил разбрал още щом като се запознали, бил глупак, не можел да продължава така, бил уморен от живота си и от себе си, от егоизма и предпазливостта си. Щял да се промени, обещавал й, но се нуждаел от нейната помощ, не можел да го направи сам, двамата били вложили четири години във връзката си, нима трябвало да позволят едно недоразумение да я съсипе? Говори й за къщичката, която щели да купят в Санта Елена, близо до минералните бани в Калистога, идеалното място тя да се занимава със своята ароматерапия, щели да водят идилично съществуване и да отглеждат кучета - било по-логично, отколкото да отглеждат коне. И продължи да излива всичко, което се бе насъбрало у него, да я изкушава с онова, което щели да вършат заедно, и да й иска извинение и да я умолява "ожени се за мен още утре”. Отмаляла, Индиана се пресегна през масата и запуши устата му с ръка.
- Сигурен ли си, Алън?
- Никога през живота си не съм бил така сигурен в нещо.
- А аз не. Преди месец щях да приема, без да се колебая, но сега изпитвам много съмнения.”
--------------------
За да следите рубриката ни "Любими цитати", станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 2 | 0 |
