Село Ковачевица - в душата на планината!

Пътешествие до едно родопско село от миналото

Село Ковачевица - в душата на планината!

Пътят се вие през гората. Отдясно - високи скали, отляво - пропаст. Завоите стават все по-чести. Движа се по поречието на Канина река и със затаен дъх поглъщам цялата прелест на планината. Ето я – Ковачевица!

Селото ме посреща притихнало и замислено. От двете ми страни се редят кичести дървета с приведени клони. Стъпвам на прашния път и чувствам, че се завръщам към нещо познато. Нали знаете гъделичкащото чувство, когато минете покрай улицата, на която сте играли като малки или прекрачите двора на бабината ви къща, в която сте правили не една и две бели? Ето такъв гъдел усещам и аз в родопското селце.

Тук всички къщи са напълно автентични, затова Ковачевица е обявена за архитектурен резерват. Всяка от тях носи името на своя стопанин, издялано върху дървена табела, закачена на портата. Отличителна черта на тукашните къщи е просторният чардак, наречен "потон”.

Такъв има и домът, в който се приютявам. В двора, окичен с предмети от по-миналия век, ме посреща жизнерадостна старица с блага усмивка и смеещи се очи. Къщата е разположена по-високо от останалите. Потонът е като наблюдателна кула, от която мога да огледам цялото село. Тук стопаните отмарят след дългия и горещ ден. Смеят се, споделят си и гледат звездите. Те са много по-ярки от мъничките светулки в града. Колкото и красива да е панорамната гледка, изгарям от нетърпение да се разходя из селото.

Обиколката ми започва от църквата "Св. Никола”. В годините на Османско владичество, тя е вдъхвала надежда за по-добър живот на хората в селото. Първите българи идват тук след ликвидирането на Търновското царство през 1393 г. Втората вълна от заселници залива селото през XVII век, когато е било най-масовото и насилствено помохамеданчване на българите. В храма се е помещавало и килийното училище. За съжаление, днес животът в него е само по празници.

Тук всяка къща е късче история. Неслучайно Ковачевица е любим декор на много режисьори на български и чуждестранни филми, сред които "Мера според мера”, "Мъжки времена”, "За къде пътувате?”.

Село Ковачевица - в душата на планината!

Този приказен свят от камък и дърво, обаче се руши. Голяма част от ковачевските къщи се крепят на магия. Стрехите им заплашително се накланят, сякаш искат да се отскубнат. Дуварите се разпадат, а покривите им са пробити. Изоставени са като парцалени кукли от собствениците си, които или нямат средства да ги поправят, или изобщо не могат да бъдат открити...

Село Ковачевица - в душата на планината!

Прибирам се привечер. Хапвам домашни родопски гозби и си правя компания със сладкодумната домакиня. Разказва ми за живота в селото, за делниците и празниците, за параклиса "Св. Георги”, на който всички се събират на Гергьовден. Не пропуска да се похвали с многобройните "кинаджии”, които идват в Ковачевица. Споделя ми за обсерваторията от времето на траките - "Козият камък”, каскадите от водопади - "Синия вир” , връх "Беслет” и още много.

От топлината и сладките приказки се унасям. Мисля си, че не величествената природа, приказните къщи и родопските гозби са това, което прави мястото толкова специално, а хората.

Село Ковачевица - в душата на планината!

Посрещат те като стар познат, спират се, за да ти помогнат, казват ти "наздраве” в кръчмата, усмихват ти се на улицата, без значение дали те познават, или не. Но не от куртоазия, а от човещина. Уж всички живеем един и същ живот, но тук хората не са така озлобени и припряни. Защо? Ето това е една от тайните на планината.

Автор и снимки: Боряна Кръстева

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

4 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay