Стъпвала е на пръсти! Няма как иначе толкова бързо и неусетно да е изминала цяла година. Ходила е тихо, по чорапи и на пръсти.
Имам чувството, че беше вчера, когато седнах заедно с децата, за да напиша първото си от много години насам писмо до добрия белобрад старец. При това, защото миналата Коледа беше първата без татко им у дома.
Писах и поради други две съществени причини – вярвам в онази теория, според която, когато напишеш желанията си на хартия, те се сбъдват, а освен това никак не ми се нравеше фактът, че за мен няма да има подарък под елхата.
Всъщност се опитвам да прозвуча като голяма и зряла жена и омаловажавам емоциите си. Чувствах се ужасно зле. Като най-непослушното дете на света. Много е тъжно да нямаш подарък под елхата.
Е, вълшебството проработи. Оказах се с три, различни по големина кутии, при това на едната пишеше името ми и "От Дядо Коледа". Дори децата бяха силно впечатлени.
Тази година реших, че сама ще си напиша писмото. Отделно от дребните. Дори имам специален плик за целта. С картинки и адрес. Само ще му купя марки и ще го изпратя. Крайно време е да започна отново да вярвам в чудеса. Не, че съм спряла, но на моменти сякаш губя магията.
"Мили Дадо Коледа,
С риск да ти прозвучи зле, тази година, точно както и миналата, не бях от най-послушните. Затова ще се самосезирам и ще се спра основно на нематериалните си желания. Тези, които можеш да оставиш в сърцето ми, а не под елхата. Знаеш, че съм папкала (не малко) и съм била добричка, доколкото мога в ситуацията, която съм си заформила. И така…
Започвам първо с децата – да са такива, каквито са. Да имат смели мечти и воля да ги следват. За себе си моля за сили, за да не им налагам собствените си виждания и смелост, за да приемам техните решения и да ги оставям да си носят последствията.
Моля те и за малко мъдрост. Знам, че не можеш да ми укротиш ветровете и халите, но поне малко да успявам да ги стихна и да ги смаля до дребни прояви на щурави идеи. Знаеш, че на моменти тази ми енергия уморява хората, които обичам. Помогни ми тази година да успявам да я контролирам по-добре. Да осъзная, че другите имат свои честоти на действие, които понякога не са в синхрон с моите и да приемам този дисонанс без чувство на вина и огорчение.
Знаеш, че обикновено в моментите, когато някой се събере в черупката си и има нужда да е сам със себе си, аз решавам, че нещо съм направила не както трябва и започвам настойчиво да чакам отговори. Моля, нека тази година се доближа една идея повече до онази хармония, в която осъзнавам собственото си пространство и давам право на другите да имат своето. Или, ако трябва да цитирам: "да влизам по-малко с бутонките напред в живота на хората, които обичам”.
Имам нужда малко да забавя темпото и да спра да искам в онзи смисъл, в който поставям себе си в центъра на всички вселени. С една дума – донеси ми търпение.
Дали бих могла да получа и малко от онзи вътрешен мир, който ще ми даде възможността да прозирам чувствата зад действията, без да търся непременното им вербализиране? Много ще съм ти благодарна за това. Ще ми помогне да се чувствам щастлива, повярвай ми. На моменти се уморявам да бъда толкова взискателна към конкретни думи, засвидетелстващи любов. Нека тази година я виждам и чувствам, без да имам нужда да я чувам (не, че знам как ще ми помогнеш в това отношение, но не пречи да опитаме заедно).
А аз обещавам, че ще се постарая да си сбъдна материалните желания, което ще ме направи доста по-уверена във възможностите си да се справям със ситуацията. Така де, не мога да искам всичко от теб. Трябва да се постарая и аз съвестно над нещо, за да се уравновесят везните.
Обещавам да пазя детето в себе си, да скачам в локвите, да правя снежни човеци, да строя пясъчни кули и да правя венци от маргаритки.
С много обич и големи надежди,
Лора"
Това писмо е и моето своеобразно извинение към тези, които обичам с цялото си сърце. Простете ми за това, че често считам своите решения за най-правилни и, въпреки че твърдя, че ви приемам такива, каквито сте, успявам да не го показвам съвсем с действията си и да оставям у вас чувството, че искам да ви променя.
А на вас, които ме четете и търпите всяка сряда… На вас благодаря – за мненията, съветите, споделянето, неодобрението – за всичко. И искрено се надявам на това, че правейки част от моите житейски уроци публично достояние, помагам на някого да види по-добре своите и да ги премине по-леко.
Не забравяйте да си напишете писмата. И бъдете откровени. Освобождаващо е.
Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен
Животът е прекрасен
Как се подарява щастие?
Четири развода и една голяма любов
Безбъдещно
Половин живот
Развод... Пореден!
За кучките... и кучетата
А за да следите и останалите истории в света на Jenite.bg, можете да се присъедините към нашата страница във Facebook!
| 18 | 0 |
