Имате такива приятели. Ако не ви се намират, пожелавам ви да имате. От вида "вечни". Не сте се виждали 2 години, защото те живеят в разните там чужбини. Сядате да пиете. Знаят историята ви и единственото, което питат, е "Щастлива ли си?"
Не ги интересува с кого се виждате, кой влиза и излиза от живота ви... Не държат да знаят имена, рождени дати, цвят на очите. Искат само да видят искрите във вашите очи. После казват "Наздраве!"
Тези приятели, разбира се, са мъже. Жените трудно биха пропуснали въпросите за зодиакални знаци, романтични разговори и задължително ще питат за цвета на очите. Но мъжете приятели са друг, отделен вид.
Някога със сигурност са били влюбени във вас. И понеже всичко помежду ви отдавна е сложено на масата и никой не крие козове в ръкава, общуването с тях е освободено от всякакви недомлъвки. Ей тогава човек си отваря душата и разказва. А аз ви обещах история.
Разбира се, с поредния "много женен" мъж в живота ми. Той се появи преди около година и много бързо се настани сред що-годе близкото ми обкръжение. Ако трябва да съм честна, не мога да твърдя, че му беше оказано съдействие при това "настаняване", но в никакъв случай не получи и директни откази.
Защото ми е приятно да общувам с него. Достатъчно забавен е, когато пожелае и достатъчно подкрепящ, ако се обади в момент, в който уцели буреносно настроение. Реалните ни контакти се свеждат до не повече от 10-ина за цялата година, като са били негова инициатива и винаги свързани с някаква кратка задача.
Не сме излизали заедно дори на по питие. Но се чуваме, ако не всеки ден, то през ден. Ей така – звъни, за да ми разкаже виц, пуска ми някакви линкове по скайп или просто споделя любимо парче. На мен ми действа усмихващо. Той знае за ситуацията, в която се намирам. И е много подкрепящ и разбиращ.
Както се казва – аз не паса овце на Марс. Наясно съм, че всичкото това внимание има подтекст. Дори не е подтекст. Но го раздавам спокойна, защото в крайна сметка съм показала ясно, че човекът до мен в момента ми е важен.
Може би трябваше да ми светнат някакви по-стабилни лампи в главата, когато в деня на развода ми този мъж ми се обади 4 пъти. Ей така – да пита как съм. Два месеца по-късно получих първата директна заявка за секс. И точно толкова директно обясних, че това няма как да се случи.
Последваха разни дълги телефонни разговори, други по скайп и трети във фейсбук. Явно "директните" ми откази всъщност изобщо не звучат по този начин. Най-накрая звъннах и го попитах какво точно иска да се случи и защо се опитва да влезе в живота ми по този начин, при положение, че знае ситуацията, в която се намирам. Попитах го как вижда отношенията помежду ни, след като правим секс.
Нямал сценарий. Този отговор ме разсмя. За Бога, аз не съм на 15! И не сме се запознали в бар с ясната идея, че всичко ще приключи за една нощ.
"Нямам сценарий" ме обиди. Заболя ме. Някак свикнах с това отношението на мъжете да се променя, когато стане ясно, че съм разведена. Но това ме свари неподготвена.
И се прибрах в черупката си. Реших, че ще излизам само в позната и "обезопасена" среда. Помолих да не ми канят разни необвързани мъже по събирания, защото не искам да ме сватосват. Трябва ли непременно да съм с официално гадже, за да може всичко около мен да изглежда "нормално"? Не мога ли просто да се погрижа за други аспекти от личния си живот?
Да, аз също искам да пътувам с човека, когото обичам и да имам планове с него. Такива простички – за бъдещето. Но животът ми в момента има малко по-различна от познатата и приета от всички конструкция. И имам право да ми харесва.
Затова започнах с това описание на приятелите, които питат "Щастлива ли си?" и нищо повече. Пожелавам ви такива приятели.
И искам да помоля за съвет, защото знам, че сред вас, които четете моите истории, има такива, които са с по-дълъг стаж на разведени. Как се справяте с онези, които смятат, че всичко, от което имате нужда, е между краката им?
Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!
| 32 | 0 |
