Животът ми започна след като родих и се разделих с бащата

Защото не винаги случваш от първия път

Животът ми започна след като родих и се разделих с бащата

Никога не съм мислила, че точно на мен може да се случи нещо подобно. Винаги съм си представяла, че ще се омъжа щастливо и ще бъде завинаги. Бях отгледана в здраво семейство, което ме научи да вярвам в истинската любов. Мечтаех за човек, с когото ще се обичаме безумно много, ще градим заедно доверие един към друг и в подходящия момент ще се роди нашето прекрасно дете.

Хората казват "Направи си планове, за да се смее Бог." Нищо от това, което си представях, не се получи така.

Срещнах го, когато бях на 20. Две години по-късно бях толкова заслепена от любов, че решихме да си направим бебе. Не след дълго забременях и 9 месеца станахме щастливи родители.

Тогава, обаче, нещата постепенно започнаха да се променят.

Той започна да излиза все по-често и да оставя мен сама с бебето. Връща се посред нощите, лягаше и нищо не казваше. Дразнеше го това, че бебето реве, че ни събужда и че не го оставя да си почива. Казваше, че вкъщи вече не му е комфортно, защото е много шумно.

Детето се превърна в пречка за него. Винаги си бях мислила, че това сплотява една двойка, а при нас стана точно обратното.

В един момент аз не можех повече да издържам. Вършех всичко сама, не получавах дори морална помощ от него. Изкарах така 2 години след раждането на детето ми и дойде деня, в който нямах друг избор, освен да бъда силна и да си тръгна.

Всъщност не ми беше по-трудно, защото и с него, и без него, правех всичко сама и се грижех сама за детето си. Така че това дори ме улесни.

За 2 години бях приела факта, че съм сгрешила и че плановете и мечтите ми са се провалили.

С течение на времето ставах все по-силна. Детето също много ме улесняваше, защото сякаш разбираше доста неща и не ме питаше защо баща му го няма.

Най-неочаквано, след като 3 години бях сама, срещнах мъж, който ме хареса и поиска да бъде с мен.

За мен наистина беше странно, защото мислех, че вече никога няма да бъда с никого. Той беше много внимателен, толерантен и приемащ.

Прие ме такава, каквато бях. Не ми обеща нищо.

В началото само излизахме на по питие, след това започна да идва вкъщи, да си играе с малката, да й купува подаръци, да ми помага в отглеждането. Докато се усетя се пренесохме в него, а той даваше толкова безрезервна обича на дъщеря ми, сякаш беше негова.

Не можех да повярвам, че го срещнах и че това не е сън. Щипах се, подскачах, въртях се, но, да, той беше от плът и кръв, беше реален, добър и с мен.

Няколко годни по късно ни се роди наша дъщеря.

Той никога не ми беше обещавал нищо, но и никога не ме изостави!

Значи я имало истинската и вечна любов. Трябвало само да можеш да я разпознаеш!

 

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

8 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay