Поради нашумелите налудничави идеи на министъра за реформи в здравеопазването, както и от постоянните новини за загинали по пътищата, реших да разгледам сайта на Изпълнителната агенция по трансплантации. Влязох в сайта с надежда. Но, уви, за моя голяма изненада оказва се, че в България много малко хора са готови да дарят частица от себе си в името на нечий друг живот. Любопитен е фактът, че 2 771 души са заявили, че не искат да приемат тъкани, клетки или органи. А броят на нуждаещите се надхвърля 1000. Данните са отпреди 1 месец.
До ноември 2015 година са извършени 34 бъбречни трансплантации и 11 чернодробни трансплантации. Прекалено малко. За какво говори това? За не добре запознатото ни общество, разбира се. И не само, връщайки данните от минали години, прави впечатление резкият спад в трансплантациите. Защо обаче хората не даряват органите си? И това ли е реалната статистика? Затова реших да си направя малко непрофесионално социологическо проучване.
Спирах случайни хора в парка, на улицата, в метрото, питах колеги, приятели... Вечерта пресметнах грубо получената информация и излезе, че всеки 3-ти би отказал да дари своите органи или органите на свой роднина. Причината, изтъквана от повечето, беше, че се притесняват от осъществяването на самата процедура. И да, статистиката се оказа вярна. В апогея на медицинските възможности обществото проявява апатия към нуждаещите се. Или по скоро синдром на информационното затъмнение.
Докато едни се чудят дали да дарят живот, данните сочат, че всяка година повече от сто души умират, чакайки да получат необходимия орган. Естествено, няма закон, който да задължи когото и да било да дари своите органи, но ако сте подходящ донор, защо не? А вие сигурно дори не знаете, че сте подходящ, защото не сте проверили. Това е въпрос, който е отражение на манталитета на нацията ни. В много западноевропейски държави, както и в САЩ, желанието за донорство се вписва в свидетелството за управление на МПС или в специално пригоден за това картон. А в България чуем ли, че някой има нужда, често побягваме възможно най-далеч.
Има безброй много световни организации, разясняващи на хората смисъла и целта на донорството. Лично аз бих дарила орган не само с идеята, че така оставям една частица от себе си, а заради най-важното – някой да продължи да диша след мен. Основното тълкуване на трансплантацията, според мен, трябва да бъде, че това е метод за лечение. Хората трябва да разчитат на този метод. Човечеството има нужда от това!
И докато си спомняме за хората в нужда само на определени дати, ще изчезват още хиляди души. И нали чакаме от догодина да въведат електронни карти за прием в болница, предлагам на министъра да отдели в тези карти малко местенце и за информация, свързана с донорството. Току-виж събудим желание за вдъхване на част от безценния живот.
Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 6 | 0 |
