Изповедта на 5 жени: Не искам да имам деца!

Всяка от нас има право да бъде майка. И всяка от нас има право да не бъде майка, щом така е решила.

Изповедта на 5 жени: Не искам да имам деца!

Много дами се смятат за еманципирани и широкоскроени, но това не им пречи да повдигат грижливо оформените си вежди, ако чуят заявлението "Не искам да имам деца!". Понякога тази позиция предизвиква шок, друг път – недоумение. При всички положения, от жената, която я е изказала, се иска да обясни причините за необичайната си нагласа.

Ние, Jenite, категорично подкрепяме правото на всяка жена да бъде майка. Но също толкова категорично подкрепяме и правото на всяка жена да не бъде майка, щом така си е преценила. Заставаме и зад правото ѝ да не дава обяснения за това.

Истината е, че вътрешното нежелание да имаш деца е само по себе си достатъчна причина. Не е нужно да изтъкваш и други. Недопустимо е обществото да се опитва да вземе толкова важно житейско решение вместо теб. Затова и целта на днешния ни разговор с 5 жени, които са решили да се откажат от майчинството, не е да обясняваме на обществото каквото и да било. Целта е да покажем на всяка от нас, че трябва да вярва на собствената си преценка и да изпълни в живота си онези роли, за които самата тя се чувства създадена.  

Елена, 45
"За много жени най-доброто, което са постигнали в живота, са децата им. За мен най-доброто е, че останах вярна на желанието си да нямам деца.

Трудно е. Дълго време трябваше да се обяснявам на роднини, приятели и непознати как така не искам да имам деца. Та това е нечувано! Онези, които не бяха скандализирани, казваха: "Ще видиш, с времето ще си промениш мнението". Нищо подобно не се случи. Хубавото е, че с напредване на годините хората почти спряха да повдигат тази тема пред мен. Неудобно им е, съжаляват ме, сякаш. Аз не съжалявам за нищо.

Изповедта на 5 жени: Не искам да имам деца!Винаги ме е ужасявала мисълта да се обвържа необратимо – с мъж или дете. Не мисля, че ако го бях направила, щях да живея този прекрасен независим живот, който имам. Обиколила съм почти целия свят и продължавам да обикалям. През всичките тези години имах шанса спокойно и пълноценно да използвам времето си за нещата, които обичам: срещи с интересни хора, литература, кино, философия. Непрекъснато ми повтарят, че изглеждам впечатляващо добре, свежа, много по-млада (Безспорен факт! – бел. ред.). Колкото и неприятно да звучи, нещата сигурно щяха да са по-различни, ако се бях превърнала в угрижена домакиня. Вместо за пътешествия, щях да говоря за памперси.  

Не ме разбирайте погрешно – не смятам, че майките са по-зле от мен. Сестра ми има две дечица и винаги съм ѝ се възхищавала как се справя. Племенниците ми ме обожават, както и аз тях. Но тази любов към деца ми е достатъчна. Цял живот слушам, че подобна позиция е егоистична. Не мога да си обясня защо, но ми се струва, че за хората е по-приемливо да бъдеш лоша майка, отколкото да не искаш да бъдеш майка. Аз категорично смятам, че щеше да бъде много по-егоистично да родя дете с ясното съзнание, че тази работа не е за мен.

Що се отнася до закостенялото мислене, че основната функция на жената е да ражда и гледа деца – за мен, като жена, е абсурдно и крайно обидно в XXI век да се мисли по този начин. Постигнала съм успехи, които ми дават самочувствието на достоен човек."

Надя, 38
"При мен просто така се случи. Останала съм с впечатлението, че и при много други бездетни жени причината е същата. Така се е случило. Не сме си поставяли за цел да нямаме деца, не сме си поставяли и да имаме. Колкото и клиширано да звучи, аз така и не срещнах подходящия мъж. Кой знае – и това може да стане някой ден, но засега живея сама. Не страдам от този факт. И да, имам две котки. Напълно се вписвам в представата на хората за "стара мома", само че аз не се определям като такава. Може би мисията в живота ми поначало не е била да се омъжа и да имам деца. Може би мисията в живота ми е да се занимавам с изкуство. Точно това правя. Моите картини са моите деца." 

Изповедта на 5 жени: Не искам да имам деца!Християна, 32
"Знаете ли, до момента аз така и не съм почувствала онова вътрешно желание, онази едва ли не задължителна нужда да имам деца. Въпреки това опитах, защото "Ама как така няма да имаш деца?!" Сега ми се струва недопустим подобен начин на мислене, но когато бях на 26, реших да родя заради тогавашния си партньор. Той беше по-възрастен от мен и настояваше да имаме бебе. Забременях. Не беше целенасочено, но и не се пазех особено. Бях оставила нещата в ръцете на Съдбата – ако забременея, ще имам бебе; ако не забременея, и без това не държа.

И така, не смятах да прекъсвам бременността. След няколко седмици обаче, при поредния грандиозен скандал с мъжа до мен, осъзнах категорично, че не искам да прекарам в такива отношения остатъка от живота си. Не исках да родя дете с ясната мисъл, че не е било по мое желание и че рано или късно ще се разделя с баща му. Направих аборт.

При следващата връзка щастието ми се усмихна. Мъжът ми е разведен и вече има дете. Успокоил ме е, че не държи на всяка цена да има други деца, но ако някой ден аз променя мнението си, и за него ще бъде добре дошло да се радва на още едно бебе. Този ден все още не е дошъл и, честно казано, не мисля, че ще дойде. Напротив, покрай дъщеричката на мъжа ми се убедих още по-категорично: не искам собствени деца! Не защото имам проблеми с нея. Разбираме се прекрасно. Но просто виждам колко е трудно да бъдеш родител, как отнема цялото ти време, как не можеш просто да решиш и да направиш нещо. И това не е най-лошото. Когато детето беше по-малко и оставах сама с него, всяко място започваше да ми се струва страшно опасно. Изпитвах ужас да не се нарани. Замислих се, че да имаш дете може и да е най-прекрасното нещо на света, но ако нещо се случи с това дете, ще бъде най-ужасното нещо на света. Един вид, създаваш в живота си някой, който може за секунди да го съсипе. Не искам да живея с такъв страх."

Лорена, 27
"Решила съм да нямам деца, но не защото не искам. От известно време насам изглежда, че майчинският ми инстинкт се е пробудил. Когато видя някое сладко детенце, се натъжавам, че никога няма да имам собствено. Проблемът е, че здравословното ми състояние предполага изключително рискова бременност. Мога да загубя живота си. Мога да предам на бебето наследствено заболяване. Имам и склонност към хипохондрия, което означава, че непрекъснато ще треперя над детето, ще го натоварвам психически. Затова съм решила да нямам деца."

Изповедта на 5 жени: Не искам да имам деца!Ани, 38
"Въпросът не е само дали искам - аз така или иначе не мога да имам деца. Ако се бях подложила на необходимите процедури, имаше някаква вероятност това да се промени, но не исках да го правя. Аз съм човек, който вярва, че всичко в живота се случва с причина. И че щом не получаваме нещо, значи то не е за нас. И без това имам вътрешното усещане, че няма да бъда добра майка. Знам – повечето жени изпитват съмнения по този въпрос, а в крайна сметка се оказва, че си се справят добре. Но по ред причини си мисля, че аз не греша. Просто не се виждам като майка. Осиновяването е прекрасно дело, но това също не е "моето" решение. Не го чувствам така.

Освен това, със съпруга ми сме заедно вече дълги години. Имаме уникална връзка, изградена върху общи интереси и еднакви възгледи за света. Повечето неща, които правим, нямаше да можем да си ги позволим, ако имахме деца. И за съпруга ми това не е най-важното нещо в живота. Обожавам мисълта, че сме заедно, защото наистина това искаме, а не защото имаме деца и отговорността към тях ни спира да се разделим!  

По въпроса кой ще ни гледа на старини: опитът, който и двамата имаме с възрастни хора, ни кара дори да се радваме, че тази чест няма да се падне на децата и внуците ни. Ужасно е да тежиш на близките си, да останеш изкукуригал и безпомощен в последните им спомени. Аз лично подкрепям американската практика старите хора да изживяват последните си дни в старчески дом."

Благодарим на всички наши събеседнички за искреността!

Ако ви е интересно да продължаваме да си споделяме различни гледни точки "по женски”, можете да се присъедините към Jenite.bg във Facebook.

81 10
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



2
Не е посочен 18.04.2019|22:33
Можем ли да живеем без деца и да бъдем щастливи. Гледната точка на психолога Ава Азова https://youtu.be/NnUe2Ui1uVA
1
Не е посочен 25.07.2014|01:59
Изключително интересни възгледи за живота имат дамите! Чест им прави, че признават липсата на желание и възможност. Замисляйки се, наистина е по-добре да не си родител, отколкото да бъдеш лош такъв, както за самите тях, така и за децата им.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay