Днес ще Ви запознаем с един млад и много талантлив човек. Основната му професия е уеб дизайнер, но прави невероятно красиви снимки. Започва преди 6 години да снима и постепенно се специализира и става все по-добър. Ето какво си поговорихме с него за изкуството, за България и за красотата!
Здравей, разкажи ни малко повече за теб. Откога се занимаваш с фотография и как се породи интересът ти към нея?
Фотографията е част от работата ми, отначало бях само ползвател на снимки, впоследствие имах наличното свободно време и реших дали не мога сам да снимам. Открих, че нещата са доста по-сложни, но в това има и предизвикателство. Последните 6 години се занимавам да уча това изкуство, не само откъм техническата страна, но и от към психологическа.
Прави ми впечатление, че обичаш да снимаш родните обичаи. Можем ли да определим Родината и традициите ни като ключови в снимките ти?
Изкуството е такова, че дава широко поле за определения, както в литературата. За мен лично хората са ключови за снимките ми, без тях няма да има традиции, както и съградените неща от тях в пейзажите. Но да, традиционите дрехи са по-различни и по-интересни. Относно обичаите, има сходни, но същевременно различни на различните места в България, но доста от тях не ги знаех, преди да започна да снимам.
Според теб те спазват ли се още или са отживелица?
Не смятам, че са отживелица. Всъщност доста от тях са интересни и увлекателни. Даже по-скоро има един лек бум във връщането на хората към тези традиции, затова може да видите нарастналия брой фестивали и събори.
Как един фотограф вижда празника? За обикновения българин той по-скоро представлява хапване, пийване и танци. А за Вас?
Реално зависи от желанието ми и хората, които са на съответния празник и това какво искам да уловя като моменти. Определено тези неща във въпроса не са приоритет. Понякога забравям да си нося вода, за да се подсещам да пия, защото се отплесвам и забравям и за нея. Ако, наистина искате да се смесите с хората,може да постоите с тях на масата и да послушате малко истории и легенди. Понякога ставам и част от събитието, особено ако е няколко дена, има време за всичко.
Като човек, който очевидно обича България, какво смяташ за хората, които я напускат? Според теб как може фотографията да спомогне на това един човек да остане в Родината си? Има ли изобщо такъв начин?
Аз не смятам, че хората напускат България защото не я обичат, може да се каже, че я напускат защото я обичат, обичат близките си, роднините си и все искат да осигурят по-добър живот за тях. Има и мечтатели, които я напускат за да обикалят света, искат да научат повече за него и в това няма нищо лошо, и аз обичам да го изучавам. Вярвам, че много от хората които са обиколили света, пак ще се върнат в България да поживеят един спокоен живот. Има достатъчно такива места тук, видимо е по-снимките. А може да са оставили да разгледат България, когато се върнат. Казвали са ми, че всеки път съм ги изненадвал с невероятни места и че като гледали снимките разбирали, че изобщо не познават родината си, но мисля че това ще им даде повод за посещение.
Теб лично какво те задържа тук и защо запечатваш красотата на родината ни чрез снимките си?
Открай време семейството ми живее в движение, т.е. задържа не мисля че е точната дума. По скоро е избор, всички имаме избор (поне в нашата родина) какво да правим. Последните години имах възможността да видя някое и друго кътче от света, обичам да говоря с хора, обикалящи го. Това за сега е повлияло на избора ми да живея тук. Снимките са спомени, така запомням и повече история и факти за местата.
Сподели кой е любимият ти обичай, който си имал възможноста да заснемеш.
Определено фестивала на розата. За да разберете защо - просто отидете.
Предполагам, че с фотапарата си си уловил много повече емоции и красота, отколкото един обикновен човек може да види за целия си живот. Какво ни убягва на нас, хората, които по-скоро попадаме в обектива?
Благодаря за хубавото сравнение, но едва ли е точно така, може би някой ден. А за да виждате хубавите неща, просто наблюдавайте. Осен това, дали искате да видите нещо хубаво зависи от вас самите.
По-лесно ли е на човек, който има око за детайла и красотата? Какво повече виждате от другите? Разкрий ни.
Хубаво е да се стараете да гледате цялата картина. По-скоро набюдението над хората може да ви каже повече за тях самите. Онази българска поговорка за посрещането и изпращането е част от това.
Освен обичаи, снимаш и пейзажи. Има ли нещо,с което може да се сравни българската природа?
С останалата природа. Земята е покрита с множество кътчета с природа. С нашета сме си свикнали, не е лошо да я обичаме, но не е добра идея да се мъчим да я типизираме, а сравняваме - направо грешно. Сравнението само по себе си поражда завист.
Няма как да не спомена и за пословичната българската хубост, на която ти явно си ценител (явно и аз имам наблюдателно око). Вярно ли е, че българките са най-красиви? Според теб какво притежава българката, което другите го нямат?
Реално аз не съм снимал достатъчно много чужденки, ако мога да се изразя така, за да дам обективно мнение, пречупено през моята призма. Красотата е субективна преценка. Ако на един му харесва едно, то на друг - друго. Светът не е в крайности, а е доста цветен и на нюанси, и то много повече от 50. Може би, ако трябва да отговаря по-конкретно на въпроса, всичко опира до пропорците. Но явно има и други хора, които харесват същото като мен. За това, което притежава българката, съм раздвоен да отговоря - инат или воля.
И като за финал: отправи своето послание към нашите читателки!
Да се харесват! Така ще бъдат харесвани! Дори и на снимките, които някой им е направил с желание, и не само с телефон. И да се усмихват.
Повече снимки на Пламен Петков можете да видите във фейсбук страницата Plamen Petkov Pictures!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 20 | 0 |
