Трудно е да се повярва, че един от най-добрите съвременни дизайнери идва от Тексас. Каубойският щат, който със сигурност не е Меката на модата, е дал на света иноватор, разчупил не един и два стереотипа в индустрията.
Том Форд е сред най-стилните мъже в света. И това твърдение не е никак пресилено. Бяла риза, чиито най-горни копчета са небрежно разкопчани, черен костюм, секси поглед и задължителните тъмни очила. Ексцентричен в дизайните си, провокативен в рекламата, момчето от Остин е абсолютната модна икона.
В The Talks попаднахме на едно страхотно интервю със знаменития дизайнер. Споделяме ви го с надеждата, че ще преоткриете Том Форд, ще го видите от страната не на иноватор, а на човек. Истински, различен, емоционален.
Имахте ли криза на средната възраст, господин Форд?
Да. Бях опустошен, когато напуснах Gucci. Чувствах се по този начин, защото 15 години давах всичко от себе си и изведнъж изгубих идентичността си. Питах се кой съм и какво правя. Вече нямаше място, на което да споделям мислите и идеите си.
Може би пиех малко повече, но животът в Лондон го прави някакси по-лесно. Така че, да, имах нещо като криза на средната възраст. Иска ми се да има по-добър термин за това. Случва се на всеки, по различно време. Стигаш до момент, в който усещаш, че часовникът тиктака и се чудиш дали си успял да вземеш всичко от живота си.
По-лесно ли е да изгубиш себе си, ако имаш всичко?
Ако имаш всичко ще разбереш, че не това е най-важното. За съжаление, много хора не успяват да стигнат до това заключение. Прекарват живота си в усилия и борба, но пак не научават тези житейски уроци. Но пък други хора разбират всичко на 20 години и стават балансирани, знаят как да контролират нещата, при това от ранна възраст.
Как бихте описали сегашното си състояние на духа?
Имам чувството, че не се нуждая от нищо, за да живея добър живот. Израснах в Ню Мексико и колкото повече пораствам, толкова по-малко имам нужда от съвременната култура и големите градове, както и всички неща, с които те ме бомбардират. По-щастлив съм в ранчото си, което се намира по средата на нищото, наблюдавайки мравката, която носи листа през тревата, слушайки тишината, яздейки коня си. Природата ми дава един вид сигурност, че ако загубя всичко в живота си, ще бъда много щастлив с обикновените неща, защото те са от значение.
Значи блясъкът не Ви интересува?
След като бях само 2 месеца в Ню Мексико, осъзнах, че мога да работя от всяка точка на света. Аз съм индивидуалист, който, преди всичко, предпочита да бъде сам. Не съм социална личност. Заради работата ми, хората смятат, че излизам всяка вечер, но аз мразя това. Аз съм този човек, на когото му харесва да бъде сам и да се среща само с близки приятели. Срамежлив и интроспективен съм.
Духовен човек ли сте?
Духовен съм, но може би от гледна точка на източните религии. Научих, че щастието за всички нас е копче, което щраква в мозъка. Няма нищо общо с придобиването на нова къща, кола, приятелка или пък чифт обувки. Нашата култура, като цяло, се основава на това - никога не оценяваме това, което имаме днес. Винаги си мислим, че имаме нужда от нещо друго, за да бъдем щастливи.
Всичко това звучи, сякаш живота Ви в Холивуд е бил труден?
Беше ми трудно да се справям с живота там и се научих да разделям нещата. Това е представление, а аз играя роли. Не казвам, че няма аспекти от живота там, които ме радват - обичам красиви жени, красиви рокли и красиви цветя. Но всички тези неща трябва да останат на заден план.
Когато настъпи последният ми час, надали ще мисля за хубавия чифт обувки, които имам в красивата си къща. Ще мисля за нощта, която съм прекарал с някого, когато бях на 20 години и бях тотално обсебен от тези неща.
Колко време Ви трябва сутрин, за да станете този Том Форд, когото всички познават?
Отнема ми много време да се превърна в човека, който всички хора очакват да бъда. Когато се почувствам зле, случило се е нещо ужасно, или пък ми предстои да се изправя пред нещо важно, минавам през много прецизен ритуал на обличане сутрин. Може да се каже, че това е моята броня, моят "защитен слой". Ако всичко е наред в материалния ми свят, значи ще мога да премина през всичко и денят ми ще приключи добре.
Важно ли е да имате някого, с когото да споделите цялото това пътуване през живота?
Продължавам да поддържам отношения с хората, с които бях в училище. Голяма част от тях работеха за мен през последните 18 години. Когато откриете добър човек, задръжте го до себе си!
| 8 | 0 |
