Чували сте да казват "По-добре сам, отколкото зле придружен." Е, добре де, ама сам стои ли се? Всички са по двойки, целуват се, шушнат си нещо, говорят си, гледат се влюбено в очите.. от тези сълзливи сцени може направо да ти се дореве и на теб. И така.. защо съм сама?
Има жени, които са толкова секси, знаят какво искат от живота, преследват целите си и въпреки това точният човек не идва и не идва. А има някои, които не могат да се отърват от обожатели.. тъкмо са зарязали единия и хоп.. на хоризонта се появява друг. Както знаем, животът не е честен. Но все пак.. защо по дяволите съм сама? И докога ще е така?
Сигурна съм, че много пъти сте се питали и сте се чудили дали няма да умрете сами някой ден. Бях в такъв период доста дълго време. Та така.. Избягвах да излизам твърде често с приятелки, защото те постоянно мъкнеха гаджетата си и се започваше "Мило, много те обичам", "Ти си ми всичко" и куп други подобни фрази, които могат да накарат един необвързан да изпадне в стабилна депресия.
Когато видех влюбени, отвръщах поглед настрани. Да, гледката е красива, когато знаеш, че след малко ще видиш твоя любими ще получиш също такава жарка целувка. Но, когато знаеш, че не си се целувал от година и няма и изглед скоро да го направиш, ти става ...тъжно.
Ще попитате веднага- 1 година.. това е много време.. мъже под път и над път.. защо си си причинявала това?
Да, знам, че мога да отида и да започна да излизам ..хайде не с първия, с втория срещнат... и какво? Ще излизаме по срещи, ще се целуваме и ще сме щастливи..? Е, да, ама така лесно чудеса не се случват.
Аз вярвам в истинската любов, в предопределените един на друг хора.. а за да намериш твоя човек, трябва да го търсиш, да имаш търпение да го срещнеш и да го познаеш. Може и да ме е боляло, че няма кой да ме прегърне в края на тежкия ден, но все пак ми е било по-добре така, отколкото да съм във връзка, в която няма искрица, способна да ме изпепели.
За мен това дори е един вид изневяра на принципите ми, ако щете дори на онзи човек, който още не познавам, но вярвам, вярвам и знам, че ще срещна!
Ако например 2 години си губя времето с някакви случайни индивиди, а през това време моят човек също търси любовта си...
И така, това беше моят избор. Избор, който почти никой не разбираше. Една приятелка ми подмяташе, че толкова без мъж не е добре за мен .. щяла съм да напълнея, да ми излязат пъпки, да се депресирам.. устоях на всички думи, въпроси и упреци към мен.
И грам не съжалявам за решението и твърдостта си тогава.
Ще попитате как съм сега? Сега съм щастлива, обвързана и себе си! Срещнах го е момент, в който спрях да се озъртам, да търся някого, като че ли той сам мен намери.. всичко стана толкова бързо, импулсивно и красиво..
Когато ме целуна за първи път, затворих силно очи и си казах "Не му изневерих!"
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 12 | 0 |
