Притчи за обидата

Притчи за обидата

Обидата присъства често в нашето ежедневие и повечето хора не знаят как да я понесат и как да се справят с нея. Притчите са  кратки истории, които обаче има много смисъл и ни учат на много неща. Днес ще ви споделим две притчи за обидата, от които можете да си направите много важен извод:

Вървели двама приятели през пустинята. Изтощени от дългия преход и жестоката жега, в един момент започнали да спорят и се скарали. Вбесен, единият ударил другия. Той не му отвърнал, само написал върху пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари.” Продължили да вървят и не след дълго стигнали до оазис с водопад и бистро езеро, в което решили да се изкъпят. Внезапно този, който преди това получил юмрук в лицето от приятеля си, започнал да потъва. Но другарят му го спасил. Тогава спасеният изсякъл надпис върху един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!”

Другарят му го попитал:

– Когато те нараних, ти го написа върху пясъка. А сега пишеш върху камъка, макар че и тук има пясък. Защо?

– Когато някой ни обиди, трябва да напишем това върху пясъка, за да може ветровете да го изтрият после. Но когато някой ни направи добро, трябва да го изсечем върху камък, за да не може нищо и никой да го заличи!

***

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, при него дошъл воин, известен с пълната си липса на скрупули. Воинът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противникът му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив воин никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството. Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, говорил лоши думи дори за предците му. С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният воин се принудил да се оттегли. Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали: - Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост? - Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий остава подаръкът? - На този, който го е донесъл. – отговорил един от учениците. - Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят. – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

2 1
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay