Раздялата е приемана за нещо много лошо. Свързвана е с разбити сърца, истерични сълзи, месец лошо настроение (или липса на такова.) Но всъщност раздялата може да бъде и нещо различно, дори хубаво.
Не винаги си тръгваш, защото чувствата са ти изстинали или защото виждаш, че нещата не се получават. Понякога си тръгваш, въпреки че обичаш.
Да, дори и да изпитваш силни чувства към човека до теб, понякога го оставяш. Това не значи, че ти е по-малко мил или че си го разлюбил.
Не, има различни причини да скъсаш с някого. Ако виждаш, че пътищата Ви са различни, гледате в различни посоки, нямате едно виждане за това в кой град да живеете, по какъв начин да протече живота Ви, то най-доброто решение е раздяла.
Да, това е доста трудно и тежко решение, но е наложително понякога.
Приемете го така - вече няма да се целувате и да си разказвате интимни пикантерии, но можете да разчитате един на друг, да си помагате и дори да се виждате от време на време.
Няма да си доставяте радост, но няма и да се измъчвате взаимно.
Няма да се виждате, но ще знаете, че сте добре и щастливи. А това е най-важното.
Понякога оставяш някого не, за да го нараниш, а за да му дадеш шанс да бъде щастлив.
Ако чувстваш, че не той е правилният човек за теб, както и ти не си за него, можеш единствено да пуснеш птичето да отлети, за да потърси щастието си.
На мен също ми се е случвало. Чувствата и на двама ни не бяха изстинали, когато сложихме края, но го направихме. Имаше много причини за това. Основната, може би, беше, че моите амбиции и възгледи за бъдещето се различаваха коренно от неговите. Пуснахме си ръцете, но не загубихме връзка.
Въпреки това, че взехме най-трудното, но и най-разумното решение в живота си, продължихме да се чуваме, да комуникираме, да се радваме на успехите на другия.
Случайно или не, но в почти един и същи момент и двамата срещнахме нашите Единствени партньори. Наскоро той стана и татко, за което аз бях безкрайно радостна.
Бях щастлива, че е намерил човека, който е вибрирал на неговите вълни и който е допълнил неговото сърце.
Ако бяхме останали в оковите на нашата любов, която само взимаше и нищо не даваше, това нямаше да е факт.
Дали го обичам и днес? Да, обичам го, но вече не като любим, а като приятел. Обичам това, че бяхме силни и направихме нещо, което ни накара да намерим тези, които ще обичаме завинаги.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 4 | 0 |
