"Самотна майка" - самото определение най-често води до съмнението, че жената, която отглежда детето си без партньор, вероятно е изоставена съпруга, забременяла "по грешка" или още по-зле – лоша майка.
Предразсъдъците на хората, които са от другата страна на монетата и не са преки участници в проблема, могат да бъдат унищожителни за една млада дама, която по една или друга причина трябва да се справя с нелеката задача да отглежда своето дете без мъж до себе си.
Въпросът е защо "самотна" задължително трябва да означава сама? Какво става, когато една жена стигне до извода, че може да се справи с отговорността да бъде самотен родител? Трябва ли да чака "мечтания" мъж, или е напълно способна да изгради един щастлив живот за себе си и своето дете?
Да, тези жени съществуват! Те са силни, независими и отговорни, и най-важното – стигнали са до онзи етап в живота си, в който желанието за бебе е по-силно от преследването на успешна кариера. Те нямат мъж до себе си, но липсата на подходящ партньор за тях не е пречка, защото несъмнено са се отърсили от страха дали "точно сега е правилният момент".
Осиновяването е един от вариантите тези жени да получат това, което искат най-много, като същевременно помогнат на дете, което не е имало шанса да бъде отгледано и възпитано в топъл и уютен дом. Ако осиновяването обаче не е нещото, което искате, има и друг вариант да се сдобиете по съвсем естествен път с желаното отроче.
Изкуственото оплождане (инсеминация) се прилага все по-често в 21 век. Този метод се използва както при двойки, които имат проблеми със зачеването, така и все по-често при жени, които не са срещнали подходящия партньор, но въпреки това искат да бъдат майки. Това, което е важно да се знае, е че методът на изкуственото оплождане не е еквивалент на метода "ин витро". Напротив – може да бъде много по-лесен и евтин.
При него оплождането става с помощта на "донори", които обикновено са мъже на възраст между 20 и 35 години. Най-често те са интелигентни, водят здравословен начин на живот и могат да се избират чрез каталог по различни критерии.
Без значение е кой метод ще избере една бъдеща майка. Важното е тя да е наясно с избора си, да бъде финансово стабилна и, разбира се, да иска повече от всичко да бъде родител. Ако тя има силата да вярва, че може да се справи сама, то несъмнено ще дари детето си дори с повече любов, отколкото ако реши да го отгледа с несигурния "правилен" партньор, само защото повече не иска да чака.
"Да изберем самотното майчинство" е книга на писателката и дългогодишна журналистка Мики Морисет. Това е пътеводител за жени, които не са избрали да са сами, но са избрали да бъдат майки. Сред съветите на експерти и семейни терапевти, в книгата се дават примери с вече поели по пътя на "самотните майки" жени.
Един от тях е примерът на Роберта, която е "майка по избор" (както предпочита да ги нарича авторката на книгата) на 8-годишно момиченце.
"Разведох се, когато бях на 31 години и си казах, че ако не срещна никого, докато навърша 35, ще се подложа на метода "изкуствено оплождане" чрез донор. Но когато станах на 35, реших че мога да си дам още малко време. Три месеца преди 38-ия си рожден ден, реших окончателно, че ще го направя и след около осем месеца започнах процеса – направих необходимите тестове и избрах донор. Подложих се на инсеминация два пъти през юли 2003 година и девет месеца по-късно родих."
Несъмнено има много трудности по пътя на самотния родител и те започват още в началото, с реакцията на роднини и приятели, когато научат за намеренията на бъдещата майка. Но пък нищо не се знае – подкрепа може да бъде намерена на много неочаквани места. Схващането, че децата растат по-щастливо, когато са отгледани от двама родители, продължава да вирее сред обществото. Но дали това, че повечето хора го смятат за правилно, несъмнено го прави вярно?
Има много примери за самотни майки, които се справят повече от добре. А и без съмнение е, че едно дете има щастливо детство, ако е заобиколено от любов, независимо дали тя идва от двамата родители, или както е в случая – от майката.
Всички знаем, че и най-перфектните на вид двойки, всъщност могат да бъдат много лош пример и "източник на обич" за едно дете, в сравнение с безрезервната обич на една силна жена, направила собствен избор да бъде самотна майка. В края на краищата от значение е не толкова колко души отглеждат едно дете, а дали то расте в спокойна и щастлива атмосфера.
Младата майка обаче има нужда от подкрепа и помощ при отглеждането на детето си. Сприятеляването с други "самотни майки" е един от начините детето да види и разбере, че това да имаш само един родител не е изключение и не е задължително да е неправилно. Жените, които отглеждат децата си сами, разбират много по-добре отговорността, която се поема в такива случаи, и са по-склонни да помагат с каквото могат на други жени в подобно на своето положение.
Ако тази статия ви е харесала, харесайте и статията на Jenite.bg във Facebook!
| 26 | 0 |
