През деветдесетте години на миналия век социалният психолог Рой Баумайстер и група негови колеги прекарват значителна част от времето си в изучаване на умението за самоконтрол. В голяма част от случаите това става с помощта на шоколад и именно те са екипът, провел коварното изследване с бисквитките, с което сложихме начало на поредицата за умореното его.
Саморегулацията е важна част от егото. Всички ние виждаме себе си като главен герой в историята на живота си и обичаме да мислим, че между нас и всичко, което ни заобикаля, съществува една почти неразрушима преграда. Идеята, че сме една торба с органи, клетки и молекули, които са изскочили от океана преди 530 милиона години звучи направо обидно. Именно тези особености на психиката ни стават причина за формирането на концепцията за т.нар. воля - пълната увереност, че контролираме абсолютно всичките си избори и решения.
Волята ни кара да се чувстваме отговорни за действията си преди и след тяхното извършване. Естествено, във философията все още няма единно становище по въпроса какво точно представлява волята, но работата на Баумайстер през последното двадесетилетие показва, че това чувство за самоконтрол може да бъде манипулирано.
През 1998 година той и няколко негови колеги набират поредната група хора за участие в експеримент. Той е представен на участниците като изследване на усещането за вкус, затова всеки един от тях е помолен да пристигне в лабораторията прилично гладен. Доброволците един по един са въведени в стая, изпълнена с аромата на прясно изпечени сладкиши. Там те застават пред маса, на която има всичко на всичко две неща: огромен куп бисквити с парченца шоколад и малка купичка репички.
Участниците не знаят, че са били предварително разделени на три групи. Първата група е помолена да опита само от репичките и да запомни какво е изпитала, за да може да го коментира на следващия ден. Втората група получава право да консумира единствено от бисквитите. Третата въобще не е допусната до стаята.
Според книгата на Баумайстер, Willpower (Воля, в свободен превод от английски), средностатистическият рапон* вперва поглед в бисквитите все едно е разпознал в тях отдавна изгубена своя ценност. Някои дори си позволяват да посегнат на лакомствата, да ги доближат до носа си и да вдишат дълбоко и продължително от аромата им. Независимо от всичко рапоните спазват правилата - нито един от тях не слага бисквита в устата си, но това се случва с цената на големи терзания.
В следващата част от експеримента всички участници (независимо дали са яли репички, бисквити или нищо) имат за цел да решат един пъзел. Идеята на пъзела е очертаването на сложна геометрична фигура, като условието е моливът да не се отделя от листа и да не повтаря два пъти една и съща линия. Доброволците имат на разположение неограничен период от време, за да се справят със задачата, но никой не им казва, че тя е нерешима. Поведението на всеки един участник се наблюдава и записва тайно в продължение на тридесет минути или по-малко, в зависимост от търпението му.
Участниците, които въобще не влизат в ароматната стая с репичките и бисквитките, успяват да издържат средно около 20 минути неравна борба с пъзела, преди да капитулират. Бисквитените хора упорстват около 19 минути. Рапоните се предават около осмата минута.
В заключение на експеримента Баумайстер пише: "Устояването на изкушението изглежда ощетява психиката." Или колкото повече противодействаш на онова, което Фройд би нарекъл То, толкова по-трудно става това противодействие. Нещо като озаптяването на огромно куче на каишка. Фройд вероятно би казал, че колкото повече Егото се бори с Ид, толкова повече отслабва и се уморява то.
Баумайстер нарича този процес изчерпване на егото и съвсем скоро намира най-разнообразни начини да го предизвиква. Ако ви е любопитно да разберете какви са те, очаквайте следващия материал от нашата поредица на тема "Умореното его", която ще можете да четете всеки четвъртък в Jenite.bg. За да следите развитието на темата, станете част от Jenite.bg във Facebook!
* Накратко за човек, който яде репички
Използвани източници:
1. Baumeister, Roy F. Tierney, John. "Willpower: Rediscovering the Greatest Human Strength" The Penguin Press, 2011. ISBN 978-1-59420-307-7
2. Baumeister, et al. (1998). Ego depletion: Is the active self a limited resource? Journal of Personality and Social Psychology, 74(5), 1252–1265.
| 4 | 0 |
