Всички сте чели разказа на големия Иван Вазов "Дядо Йоцо гледа" и си спомняте как този сляп човечец виждаше много повече от хората, на които им е дадено нормално зрение. Този беден човечец виждаше българското в новоизградената българска железница през Искърското дефиле. Той е символ на този сляп патриотизъм , за който не са ти нужни очи, за да видиш. Нужно ти е сърце, душа, нужно ти е да утихнеш и да слушаш вътрешния си глас. Паметник на дядо Йоцо може да се види в Искърското дефиле и днес.
А вчера бях свидетел на нещо, което ме изуми, докосна, разплака и ме накара да се гордея с това, че съм българка!
На сцената на театър Алма Алтер към Софийски университет беше поставена постановката "Дядо Вазов, Дядо Йоцо и тяхната внучка".
Пиесата представяше познатата ни история за незрящия старец. Тя извиси до огромна степен българското и българщината. Нямаше човек в залата, който да не беше докоснат от посланието на пиесата. А то беше, че да си българин и да видиш хубавото, да видиш българското, не са ти нужни очи.
В главните роли на дядо Йоцо и внучка му бяха двама млади незрящи хора, адски талантливи и много земни и истински. При тях нямаше игра, нямаше нагласяне на словата.. всичко като че ли идваше от вътре. Самите те невиждащи външния свят, ни показаха, че виждат много повече от нас и прозират това, което за нас остава незабелязано!
Вчера всички хора, които бяха напълнили Алма Алтер, разбраха колко малки са проблемите им, колко смешно звучат оплакванията им, колко малко внимание обръщат на България и българското и колко малко виждат! Прогледнете с душата, защото там са истинските лъчи, които осветяват този свят!
Отправям адмирации към всички актьори на вчерашната сцена, но най-вече към двамата незрящи , за които това беше първа постановка! Едно голямо БРАВО!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 3 | 0 |
