Миналия месец Jenite.bg се обединихме с театър "Българска армия", за да потърсим заедно съвременните Ромео и Жулиета. Искахме да разберем какви биха били техните любовни слова, ако живееха днес, в XXI век.
Най-великата любовна история възкръсна в съвременен прочит, благодарение на вашите творчески вдъхновения. Представяме ви 5-те кратки (и не толкова) истории, които спечелиха на авторите си двоен билет за постановката "Ромео и Жулиета”, която се играе на сцената на театър "Българска армия”.
Публикуваме текстовете в оригинал, без редакторска намеса.
Петя Георгиева
- О, любима, Жулиета,
не стой до късно в нета
че там от многото слова
ще завъртиш нечия глава.
- Скъпи мой, Ромео,
и ти сърфирай смело.
Да знаеш - там ти е късмета,
нали и мен откри в нета.
Деница Ангелова
(Ромео) - О, Жулиета, ще промениш ли Фейсбук статуса си "необвързана" заради мен?
(Жулиета) - Да, Ромео, вече съм със статус "в неангажираща връзка!"
Диана Костадинова
Ромко и Жужка
Из улиците кални, мръсни, с много дупки на село без име,
Се биели ожесточено Монтекови и Капулетови - ромски рода два.
Едните викали на почти български език : "През труповете ви ще вървиме!"
А другите държали лопати, вили и крещели: "Ах, маменцето ви да опетня!"
Но в този час ги спрял Есьо кмета, дигнал две ръце и рекъл:
"Спрете, братя мои, с тези щуротии!
Мирът на селото вий нарушихте! Как можахте, долни, мръсни шаврантии?
За тази тежка неволя със смърт ще се плати!" – той се зарекъл.
Минало се малко време, ден, два три,
Синът на бай Монтеков цял ден си мисли.
Ромко в кака Розка е загубен, по нея гори,
Желае много неща телесни да й причини.
Но Розка дала е обет пред Бога,
Мъж не ще я пипне, че ще разбере гинеколога!
А Ромко тъй силно я желае, иска много да я обладае!
Но единствената дума, която чува той от неговата любима
Е едно твърдо : "Нйе!" – казва тя непоколебима.
Нещастен бе Ромко, но братовчеда Бенчо дошъл с оферта примамлива:
"Хайде, батка, на дискотечка да идем, някоя мацка да забием,
Ще забравиш завчас за Розка, само трябва 2-3 големи да изпием!"
Дори не се замислил Ромко, облякал се веднага
В любимия си анцуг с три черти,
Сложил малко гел, да прилича на мъжага,
И тръгнал той с Бенчо, два-три кючека да завърти.
Стигнали те до клуба, където царял разврат -
Потни жени, с течащи гримове, перхидрол и къси поли.
Ромко и Бенчо се огледали, нужно е да подберат,
Бенчо викнал :”Ей тая кифла – Жужка - там вземи!"
Ромко се огледал и я съзрял, влюбил се завчас
Тръгнал към нея и й казал : "Кукло, аре към у нас?"
Жужка изтръпнала за секунда – две и рекла:
"Татьо няма да даде" – леко била спекла.
Помислила за малко пак, отишла до ВИП-а, където Ромко стоял,
Хванала го за ръката и тръгнали незнайно къде в гората.
Излизали още десетина пъти, ту в хотел, ту в някоя изоставена къща,
не трябвало да ги виждат заедно, омразата между родовете била могъща.
Тя – щерка на бай Капулетов, той – син на бай Монтеков,
Таз любов била неприсъща!
Бащите веднага щом разбрали, забрана тежка дали -
Никога повече Ромко и Жужка да не са се видяли!
Как да живеят те един без друг? Любовта им била силна, страстна и вечна,
Затова скайп разговор те създали и вените по камерата си издрали.
Тежка била тяхната съдба, след 24:53 секунди, бледи до компютъра лежали.
Даниела Атанасова
РОМЕО И ЖУЛИЕТА
РОМЕО:
Много обич мина покрай мене:
подла, дръзка, нежна и добра,
но сърцето даже на колене
чакаше една – единствена.
Като песен и като магия
две очи запалиха кръвта,
няма сън и тази орисия
се нарича обич към жена.
Пропътувах хиляди морета,
но такава хубост не видях.
Любовта изгаря ми сърцето,
Любовта, със име на жена.
ЖУЛИЕТА:
Различна съм от всичките преди,
които през живота ти преминаха,
красиви и нахални, и добри – жени,
обичани във твоето минало.
Различна съм със умните слова,
които добротата ти събуждат,
различна съм дори с това,
че вятърът в косите ми е южен.
Различна съм. От моите ръце
предметите щастливо оживяват
и ти веднъж си мъж - веднъж дете,
което с любовта се забавлява.
Различна съм. Във някой земен час,
когато мене няма да ме има,
ти ще напишеш приказка за нас,
различна и неповторима!
РОМЕО:
Във името на любовта
бъди по-силната от двама ни,
дори да имам някаква вина,
дори да съм нанесъл рана,
вината ми със мъдрост преглътни,
а раната посипвай със забрава,
защото ти си чудната жена,
която аз достойно съм изстрадал.
Която със походка ме плени,
със смях ме прикова и омагьоса,
разделят ни безброй врати
и много незададени въпроси.
А вместо тях, очакваш моя глас
да ти шепти, да моли и да стене,
не се наказвай, много ще боли,
любов и мъка се лекуват с време.
Но ако аз съм твоята съдба,
ще бъда мед и огън, и наслада.
И в тоя и на оня свят душата ти
ще моли за пощада!
ЖУЛИЕТА:
Преминах много километри
две думи само да ти кажа
като сърдечна равносметка,
като изгаряне на клада:
"Със теб съм и добра, и слаба,
и глезена, и укротена,
със теб съм дяволска жена,
от морската вълна родена.
Обичам те за всеки миг -
и лош, и праведен, и сладък,
за онзи замък от звезди,
във който царствам или страдам.
За жаждата да бъдеш с мен,
за пламъка в очите мъжки,
дори да ни делят вини,
преследвай ме, обичай ме, задръж ме...”
РОМЕО:
Колко пъти посягах към телефона,
колко пъти сърцето те пожела,
по неписани, тайни, човешки закони
упорито и дълго мълча.
Любовта е чуплива, любовта ни е крехка,
тя умира от дума и се ражда от зов,
любовта е за всеки от нас равносметка –
колко иска и как е готов.
ЖУЛИЕТА:
Между нас винаги ще припламват искри :
и когато се шегуваме, и когато душа ни боли,
и когато сме заедно, и когато сме разделени,
и когато ме любиш, и когато стоиш на колене!
Аз единствено мога радостта ти за миг да убия
и тревогата твоя да превърна в любовна магия.
Как се лутаме с теб - ту един до друг, ту разделени,
ту излъчващи хлад, ту прегърнати уморено.
Но… дори и така ние с тебе до смърт се обичаме,
две души във една, две сърца – на момче и момиче!
Елена Василева
Нашата читателка ни е изпратила стихотворението "Моето слънце" на Надежда Василева, което счита за подходящ диалог между съвременните Ромео и Жулиета.
Ако дъхът ми спре бъзмълвен,
докато "Сбогом" изговаряш ти...
ще извикам: "Слънце, я се събуди,
прегърни ме, целуни ме и се усмихни!"
Уви, ти не чуваш моя глас...
Тръгваш, без за секунда да се спреш.
Върни се и ми дай любов...
Запали нашата любовна свещ.
Свещ наричаш тази факла, която гората изгори,
полетата подпали и къщите до основи изгори?!
Чувам всяко твоя дума, мила моя!
С твоите думи във вечен плен ме плени!
Прегърни ме нежно...
Направи го! Знаеш, че е неизбежно.
Погали косите ми, търсещи те във вятъра.
На тази история трябва да си авторът, а не читателят!
Честито на печелившите! Напомняме ви да се включите и в другите игри на Jenite.bg. Можете да опознаете света на ТЕД и да спечелите страхотна награда от матраци ТЕД или да отидете на своето парти заедно с козметиката на Manhattan.
| 5 | 0 |
