Той е създател на Letters of flesh, инициатор на създаването на Творческа Академия "Валери Петров". Има издадена една стихосбирка - "Нощта е действие". Вече се сетихте за кого говоря, нали? Да, това е младият Августин Господинов. Всъщност неговото истинско име е Илиян Любомиров. Ето какво си поговорихме с него.
Ти си един от инициаторите за създаването на творческа академия "Валери Петров" . Разкажи малко повече за нея и за първия семестър. Как премина той и какви впечатления остави в теб?
Създадохме Творческа Академия "Валери Петров” съвместно с Ирена Иванова, Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов и съм щастлив, че Мирослав Боршош, дирекор на Националния дворец на културата, прегърна идеята и първите курсисти завършиха успешно пролетния семестър. Първоначално стартирахме с пет групи – две за проза с лектори доц. д-р Дарин Тенев, д-р Ангел Игов, Кристин Димитрова, Емануил А. Видински, Емил Андреев и Владимир Зарев; една за поезия с лектор д-р Иван Ланджев, Петър Чухов и Тома Марков; една за кино сценарий с лектори доц. Невелина Попова, Димитър Коцев-Шошо, Стефан Командарев и Дочо Боджаков и една за телевизионен сценарий с лектори Теодора Маркова, Георги Иванов и Любен Дилов-син. Сега на курсистите предстои следващият семестър, който ще е под формата на индивидуално обучение (майсторски класове), като в края му очакваме отредактираните им ръкописи на сборници с разкази, стихосбирки и сценарии, които да предложим на големите издателски и продуцентски къщи. Идеята на Академията е да има изцяло практическа насоченост и се ангажираме с развитието на курсистите и след като завършат обучението си при нас. Аз самият посещавах голяма част от занятията, защото никога преди това не съм имал възможността да слушам лекции по творческо писане и имам много какво да уча. Радвам се, че всички лектори ще продължат да преподават и занапред при нас, а тепърва предстои да открием още няколко направления – за copywriting (рекламно писане), за театрална драматургия, за превод, за редакция и евентуално за публицистика. В момента тече подаването на документите за следващия семестър, който започва на 3-и октомври, като пълна информация има на фен страницата на Академията във фейсбук.
Ти си млад човек, който усилено пише. Смяташ ли, че сред новото поколение има хора, които ще се четат след време и ще се помнят като класиците, които четем ние сега? Смееш ли да мечтаеш, че и ти ще си сред тях?
Времето е най-добрият критик и само то ще покаже. Вярвам, че от моето поколение има талантливи писатели и поети, но писането е маратон, а не спринт и пред всеки един от нас има дълъг път за извървяване. Аз пиша, защото не мога да не пиша, ако искам да оставам жив и цял. И все пак дано някой ден ме забранят, а не ме направят задължителен за четене.
Ако литературата и писането бяха предмети, с какво би ги оприличил?
С подаръци под елхата.
Мислиш ли, че в България младите и креативни хора могат да се развиват? Какво е мнението ти за хората, които напускат родината ни и отиват да работят в друга държава?
Живях над 5 години в Берлин и половин година в Прага, но истинското ми професионално развитие започна, когато се върнах преди 2 години в София. Обкръжението ми се състои именно от млади и креативни хора, които не спират да работят, за да сбъдват мечтите си – някои остават, други заминават, но предвид колко лесно се пътува днес, не виждам нищо драматично в това да търсиш нови хоризонти зад граница. Вече заминаванията не са веднъж и завинаги, а и е глупаво да мислим, че от Витоша по-високо нЕма. Аз заминах, поживях, попътувах, срещнах се с хора от цял свят и прецених за себе си, че не мога да съм щастлив далече от семейството и езика си. Убеден съм, че взех правилното решение, когато се върнах и не спирам да работя, за да направя моята България една идея по-смислена.
Когато не пишеш и не си в Академията, с какво се занимаваш?
Чета, пътувам, тренирам, събирам истории. Чувствам се жив само ако поддържам оборотите високи.
Имаш ли любимо място за писане? Или музата може да те обземе навсякъде?
Пиша основно в леглото си, но и винаги имам тефтер и химикал под ръка, ако забележа някой необикновен детайл в ежедневието. Професионалнато писане изисква къртовска работа, самодисциплина и самоконтрол, за да се възпита перото. Интересен експеримент е да се пише всеки ден от точен час до точен час или да се поставя минимален обем текст на ден. Не винаги ще се получава, но със сигурност е по-градивно, отколкото просто да се чака в пасивна позиция идването на музата.
Какво е посланието ти към нашите читателки
Да не искат много. Понякога и всичко е достатъчно.
Ето и няколко негови стихотворения, които ни показват дълбокия свят на поета.
Уроци
и тя беше винаги
там
тръгваше си
секунда преди
да го пожелая
без да остави
и косъм
по възглавницата
и аз дълго гледах
затворената врата
някой на време
я беше научил
че човек е най-
хубав когато го няма
РЕКВИЗИТ НА ПОРАСТВАНЕТО
последният път на летището
ме чакаше с клонче джанки
седем поеми чифт ръкавели
перо от гълъб за което
твърдеше че е от чайка
и аз вярвах във всичко
най-вече в присътвието ти
сега се съмнявам и в
чайките
над София
30
когато я попитах на колко е
тя каза трийсет но никой
не й ги давал
колко много са вземали
Станете част от Jenite.bg във Faceboook!
| 3 | 0 |
