Първият български дръм енд бейс е парчето от 2007 година "Outside” на Боряна Стоянова. Или поне това казва Google. Всъщност за изпълнителката с псевдонима Bo това е само малка крачка от дългия път, по който е тръгнала. И тежък. Все пак тя няма намерение да печели фенове с гърдите си, нито да прави простотии, за да чете името си в медиите. Вижте какво разказа светлият лъч на българската сцена.
Как би определила стила си?
Точно определение не бих могла да дам, но в него определено има много джаз, хип-хоп, дръм енд бейс елементи. Генерално е повлиян от английската сцена – семейството ми живее там и съм прекарала в страната доста лета. Тамошната музика ме впечатли още преди години и оттогава най-голямото ми желание е българската да започне да прилича на нея. Да бъде модерна, а да не се осланя само на стари и еднотипни неща.
Кои артисти са ти повлияли най-много?
В брейкбийта се влюбих след като чух "Breakbeat era" – те са една страхотна бристолска група с уникална вокалистка, която ми е служила за вдъхновение безброй пъти. Мога да изброя още Prodigy и всичко онова, което излезе в зората на дръм енд бейса. Miss Dynamite, Chase and Status, Katy B, Delilah, Roxxane, Lady Leshurre и много други. Що се отнася до дъбстепа, първия път, когато изобщо го чух, то това бе именно в Лондон. Именно тогава се вдъхнових да се върна и да направя нещо подобно и тук – модерно и хубаво. Да довея малко по-модерен вятър и у нас.
Успяваш ли?
Мисля, че да. Аз съм идеалист и вярвам, че дори и една птичка пролет да не прави, тя може да пее толкова красиво, че все някой ще я чуе
Кой прави инструменталите, върху които пееш?
Те са изцяло дело на Апостол Найденов – Nowallz. Той прави всички инструментали и мастерира парчетата в нашия лейбъл. Любопитно е, че той се занимава с хип-хоп, но в същото време е и тон режисьор в едно радио. Апостол е от хората, които за пет минути могат да сътворят филмова музика. Наистина е много добър и се радвам, че работя с него. Типично за нас е, че като започнем даден трак, рядко знаем какво ще излезе. Така се случи със сингъла "Colors", например.
Тази песен е може би най-популярната ти. Има ли някакъв отзвук за нея зад граница?
Има да. Интересното е, че почти всички коментари, които са писани в Youtube, са писани от хора, които живеят в чужбина. Най-любопитното е, че те пишат: "Браво! Най-накрая да излезе нещо хубаво от България". Хората наистина се радват, че и в българската музика има прогрес. Българските потребители за жалост дори не слушат, само оплюват.
Информация за песента излезе и в два американски блога, и то без да съм правила абсолютно нищо. Не съм влагала в PR, не съм афиширала по някакъв по-агресивен начин. Преди време ме поканиха да пея в и Лондон. Може би роля в това, че са ме харесали играе и езикът – пея почти изцяло на английски и хората разбират текста.
Пееш на английски, но последната ти песен – "Irie" е на български. Това ли е стратегията ти за успех на местна почва?
Определено целя реализация, но не се придържам към определена стратегия. "Irie" е на български, но всъщност това е по-стара песен, която се избистри във времето. Ако трябва да съм честна, английският е предпочитаният език за работа от мен. Знам, че когато пея на български, хората харесват песните много повече, защото ги разбират и те достигат до тях. Но аз винаги съм смятала, че българският език не е от най-благозвучните, когато става въпрос за музика.
Много по-трудно е да напишеш един български текст, който да се абстрахира от всичко написано за любов и чувства досега, но написано за един друг стил. То толкова се е преиначено, че когато чуеш песен на български, тя неминуемо започва да ти звучи като поп-фолк.
Ти сама казваш, че не трябва да се слагат рамки. Не мислиш ли, че е тесногръдо да спрат да се пишат песни за любов на български, защото това е най-често спряганата тема в поп-фолка?
Може би аз съм пристрастна и не мога да се отърся от това. И когато пиша на български, всичко ми звучи по този начин. Не, че съм загърбила езика, имам амбицията да пиша на български и ще се стремя да го правя, но времето ще покаже – нямам план и се вдъхновявам на момента. Няма значение какъв е езикът. Важното е да стане красиво.
Боряна извън Bо?
Работя в голяма IT компания, която няма нищо общо с музиката. Трудя се в офис, обличам се в бизнес облекло, върша сто различни неща наведнъж. И всъщност това ежедневие, което на мнозина се струва адски сиво, мен ме вдъхновява. Там няма място за креативност, затова веднага след работа и във всеки свободен миг, който ми оставя, не спирам да творя. Пък и понякога работата ми е механична. Тогава мислите ми неминуемо отлитат и започват да се въртят около другата част от живота ми. В такива моменти се раждат най-добрите ми идеи.
Би ли споделила три малки тайни за себе си?
Естествено руса съм; навремето бях баскетболист в "Ямбол Газ"; винаги нося червен конец на лявата си ръка против уроки.
| 17 | 0 |
