Лаура Янсен определя стила си като "смес от електронна и акустична поп музика, която е малко вляво от центъра и е много автобиографична.” Холандско-американската певица, която освен това е и е aктриса и текстописец, ще бъде сред специалните гости на дългоочакваното шоу Armin Only - Intense на 7 февруари, по време на което лиричният ѝ глас ще озвучи "Арена Армеец” в изпълнение на съвместното ѝ парче с Армин ван Бюрен, Sound of Drums.
Самата Лаура споделя: "Пиша, за да разбера какво чувствам и какво наблюдавам около себе си. Обичам да градя свят, в който песните пасват. Не знам, дали мога да дам нова дефиниция, нещо като оптимистични тъжни песни с щипка магия.” А ето и какво друго разкри прекрасната певица броени часове преди концерта, ексклузивно за екипа на Jenite.bg.
На колко години беше, когато разбра, че музиката е твоят живот? Как започна всичко?
Винаги ме е привличало пианото. Дори когато бях малка и едва стигах клавишите. Непрекъснато свирех едни и същи мелодии, докато майка ми не реши, че ми трябва собствено пиано. Обожавах класическата музика и особено Бетовен. Променях нотите върху нотните листи, за да може ръцете ми да свирят акорди, които бяха прекалено големи за малките ми пръстчета.
У дома винаги е звучала музика, така че за мен тя беше естествен начин на изразяване. Местили сме се в много държави, но пианото винаги стоеше в един и същи ъгъл на нашия дом и така се превърна в котва и убежище за мен във всяка нова среда.
Ако можеше да си член на някоя легендарна група, коя би избрала да бъде тя?
Щях да бъда беквокалистка на Боб Марли.
Била си част от Hotel Cafè. Какво можеш да ни кажеш за историята и атмосферата на това място, за което само сме чували?
Hotel Cafè беше място, където свиреха някои от любимите ми композитори. Колкото повече слушах нови музиканти, толкова повече разбирах, че този легендарен клуб е общата нишка. Заради него се преместих в Лос Анджелис. Първата година само седях в един ъгъл и всяка вечер слушах изпълнения на живо. Отттам са тръгнали творци като Кейти Пери, Джон Майър и Джейсън Мраз. Наскоро Крис Мартин от Колдплей направи там подгряващо минишоу за предстоящото си турне.
Това е магическо място. Има една алея в Холивуд и вратата му е точно в края на тази алея. Това е клуб за всички автори в Лос Анджелис и чудесно място за вдъхновение. То е малко и уютно, с фенери на тавана и много малка сцена. Публиката идва, за да слуша , а не да говори. Музикантите идват, за да свирят, а не за да си общуват. То е чудесно откъсване от лудницата в Холивуд.
Как човек става част от тази общност и как тя му помага в кариерата?
Няма регламентиран начин да станеш член на общността. Създаваш приятелства, учиш се и слушаш. Надяваш се да си уредиш концерт там. Ако свириш, се надяваш да те поканят отново. Силата на общността е в това, че хората там си сътрудничат. Никой не се справя сам. Музикантите свирят в групите на други музиканти и пеят в записите им и по този начин взаимно подкрепят кариерите си.
За мен "гвоздеят” беше турнето на Hotel Cafè. Качихме се на един автобус с цяла банда музиканти, цяла къща с музиканти, и обиколихме страната, за да споделим с феновете атмосферата на клуба. Беше страхотен начин да работим заедно и да покажем силата на сътрудничеството.
Най-популярният ти албум досега се казва Bells. В тази песен също пееш за звъна на камбаните. Какъв звук, създаден от природата, искаш да пресъздадеш в сингъл?
Любимият ми звук е воят на глутница койоти, който се разнася по хълмовете. Лос Анджелис е голям, луд град, но все пак има кътчета дива природа. Грифит Парк се намира точно зад моя квартал и там има групи койоти, които нощем ловуват и дълго вият срещу луната.
А кой човешки звук смяташ за най-вдъхновяващ?
Току-що се върнах от Индия и направих много записи на звуци, които ми харесаха. Любимият ми беше песента на религиозни поклонници, които вървяха покрай пътя към храма. Чух ги, докато шофирах.
Single Girls ("Необвързани момичета”) е друга твоя известна песен. Ти също ли си свободна?
Това е личен въпрос! Толкова много от личния ми живот е вече в песните ми, че се научих да пазя в тайна моментното състояние на сърцето си. Така или иначе то ще се появи в някоя песен, така че бъдете нащрек!
Какви са предимствата да бъдеш необвързана?
Имаш възможност да разбереш кой си без присъствието на друг човек. Разбираш какво обичаш и какво не. Няма нужда да искаш ничие разрешение и имаш пълната свобода да изследваш света около себе си.
Какво би посочила, ако трябваше да избираш между музикалната си кариера и важна връзка? Кое е най-важно за теб?
Музиката е толкова важна част от живота ми, че не може да бъде отделена от мен. Може би имате предвид турнетата? Те със сигурност са се отразявали на миналите ми връзки. Винаги ще пиша песни, ще творя музика и ще свиря на пиано, защото всичко това е огромна част от моята личност.
Правилният човек в живота ти никога не би поискал се откажеш от най-важното нещо в душата си. Той ще те обича именно за това и нещата ще се получат. Компромисът винаги е част от една връзка и в този смисъл за мен е важно да работя здраво, за да осигуря място и време за точния човек. Не знам дали винаги ще пътувам толкова много, колкото сега, но междувременно ми харесва да се опитвам да се справям с всичко това.
Каква е историята с Елба? Какво означава това име за теб?
Елба е островът, на който е бил заточен Наполеон. По време на престоя си той е оползотворявал времето си, като е строил къщи за любовниците си, събирал е данъци и е проектирал знаме. Провъзгласил се е за крал на Елба.
Когато пишех този албум, бях в етап на големи промени в личния си живот. Завръщането от тригодишно турне ми донесе големи промени. Трябваше да се справя с тях и едновременно да напиша нов албум и това ме накара да се почувствам, сякаш самата аз бях в изгнание. Бях буквално изритана от стария си живот и се борех, за да намеря баланс и здрав разум в новия си. Най-добрият начин да преобърна ситуацията беше да поискам това своеобразно изгнание и да го превърна в света, в който исках да живея. Използването на острова като метафора също така ми позволи да дам на всяка песен предначначение и място на картата.
Как намери място в проектите на Армин? Можеш ли да ни кажеш нещо за Sound of the drums?
С Армин се срещнахме, след като той направи ремикс на моя кавър на Use Somebody. Той ме покани в студиото, за да пишем заедно върху няколко негови прости парчета. Прекарахме цял ден там и писахме върху 3 песни.
Процесът на писане с DJ продуцент е съвсем различен. Позволява ти да се отърсиш от старите форми и да пишеш фрагменти. Първоначално Sound of the drums беше по-дълга песен, с един стих повече, но решихме да направим версията за албума по-роста и директна.
Много ми хареса как се получи и обичам да я изпълнявам на живо. Написах мелодията и текста в края на една мъчителна раздяла, при която общуването беше стигнало до точка на замръзване. Вече не знаех какво да направя, за да ме чуят, затова първият стих е "сърцето ми е биещ барабан”.
Ти си полухоландка и полуамериканка. Кои са най-големите предимства и недостатъци на тези две страни? Къде се чувстваш у дома?
Отгледана съм между двете култури, така че за мен комбинацията от тях е най-добра. Когато прекарам повече време на едното масто, другото започва да ми липсва. Звучи малко непостоянно, но така съм свикнала. Обичам енергията и амбицията на Америка и историята и културата на Холандия. Всяка от двете страни ми е дала уменията да се справям с пътуванията и единственият недостатък е дългият полет между тях.
В кои страни си имала участия? От кои имаш най-ценни спомени?
Посетила съм страшно много страни покрай музиката си. Това е чудо. С турнето на Армин ще обиколя целия свят и ще посетя места, на които никога преди не съм била. Любимите ми спомени досега са от двете ми турнета в Китай. Преди две години успяхме да идем там, обиколихме страната и имахме концерти в малки клубове. Няколко месеца по-късно се върнахме, участвахме в два големи фестивала на открито. Беше уникално преживяване, което доказа, че независимо от културните различия и езиковата бариера, магията се случва.
Къде публиката те посрещна най-топло?
Трудно е да се каже. На много места публиката ме е трогвала. Досега публиката в Мумбай ме изненадвала може би най-силно. Бяха изключително развълнувани от концерта и всички ние усещахме любовта им. Наистина я чувствахме. И я чувахме!
Идвала ли си в България? Какво очакваш и какво си чувала за нашата страна?
Никога не съм идвала в България и много се вълнувам, че съм в напълно непозната страна. Знам, че в момента в София е много, много студено, но се надявам да имам възможност да се разходя из града.
Когато ида на ново място, винаги търся чаша хубаво кафе, пазар и музикален магазин. Ако намериш тези три неща, обикновено имаш добро усещане за мястото за толкова кратко време. Пазарите представят храната, облика на квартала и атмосферата на града, без да седиш в кола. Ако намериш добро кафене и музикален магазин, винаги ще проведеш няколко разговора, които говорят много за мястото. Нямам търпение да прекарам малко време и да се потопя в местната атмосфера.
Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!
| 3 | 0 |
