От Ранното средновековие до края на XIX век Италия се състои от отделни области, всяка от които притежава свои кулинарни традиции и обичаи. Различните техники за готвене се предавали от поколение на поколение, благодарение на което са допринесли за разнообразието на италианската кухня. Важна роля за това играят и съседните страни, включително Франция, Австрия и вече бивша Югославия.
Италия се променя в много отношения, когато икономиката й процъфтява след Втората световна война. През това време земеделието се модернизира и са въведени редица нови технологии, свързани с него. В този период различните кулинарни практики от отделните региони на страната започват да се комбинират, тъй като хората започват да мигрират от по-малките селища към по-големите. Много италианци от юг се насочват към северната част на страната, където въвеждат така популярната днес пица, превърнала се в кулинарна емблема на Ботуша. И до днес обаче всяка местност се гордее с регионалните стилове на готвене и се опитва да ги съхрани автентичния им вид.
Въпреки че италианците са известни по света с пицата, пастата и доматения сос, в националната им кухня могат да се различат храни от няколко региона. На север като мазнина обикновено се използва маслото, в централните части – свинската сланина, докато на юг предпочитат зехтина.
Оризът, кашата от царевично брашно и тестените изделия са в основата на южноиталианската кухня. През последните десетилетия на XX век пастата и пицата, които се зараждат в южните региони, стават особено популярни и в северната част на Италия и днес са национална емблема. Но докато в Северна Италия пастата се яде с бял сос със сирена, то на юг тя се поднася с доматен сос.
Италианците са известни и с множеството подправки, които използват. Най-популярни са риганът, босилекът, мащерката, магданозът, розмаринът и градинският чай. Сиренето също играе важна роля в местната кухня. В страната се правят повече от 400 вида, а пармезанът, моцарелата и асиагото са станали известни в цял свят. Шунката и прошутото също са емблематични за Ботуша.
Всяко населено място в страната празнува деня на свой собствен светец, като организира специален фестивал с фойерверки, пир и танци. По традиция на такива празници се приготвя печено прасенце. За Великден в цяла Италия се пече агне, което се сервира с печен артишок.
Най-популярният италиански десерт, който също е станал емблематичен за страната, е тирамису. За повечето празници се прави специален кекс, наречен panet-tone (панетоне). Той е и един от най-разпространените десерти в страната. Във всеки регион рецептата е различна, тъй като се включват местни съставки. Други торти, наподобяващи кейк, се пълнят със стафиди, фурми, смокини, бадеми, кедрови ядки, портокалова кора, ром и канела.
Още любопитни факти за необятната италианска кухня може да прочетете в статията на Kulinar.bg.
| 5 | 0 |
