Брейнсторминг

През далечната 1939 година американският психолог А. Ф. Осбърн популяризира интересна групова техника, чрез която се постигат максимални успехи. Нарича се "брейнсторминг" или, казано на български, "мозъчна атака".

Целта ѝ е да помогне на участниците да използват потенциала си, без да се притесняват от норми, стереотипи и задръжки. Всяка идея, родила се в главата на човек от колектива, трябва да бъде обсъдена, дори и на пръв поглед да изглежда крайно абсурдна.

Ако потърсим обяснение на техниката в българската история, то отговорът се крие в добре познатата притча за хан Кубрат, който показал на синовете си как всяка една пръчка може да бъде счупена, за разлика от цял сноп. Същото е и с брейнсторминга - колкото повече креативност се генерира на едно място, толкова по-добри ще бъдат крайните резултати.

Множество фирми прилагат практиката върху своите служители. Това не само е идеалният тийм билдинг (сплотяване на екипа), но и помощно средство за всеки отделен човек да подобри иновативния си начин на мислене.

За да се изпълни техниката, предварително се определя тема. Задават се 6 въпроса, подобни на основните в журналистиката: как, кога, къде, какво, колко, защо. По време на упражнението всички са равни. Забранени са критиките или подигравките с идеи, предложени от участниците. Те не се отричат, могат единствено да се допълват. Необходимо е да има установен водещ, който да дава думата на служителите, както и човек, който стриктно да записва новите предложения. В края на процеса най-добрата идея се избира за своеобразен победител. Често тя е съвкупност от няколко такива и може да бъде допълвана и комбинирана, което я прави още по-качествена. Брейнстормингът продължава около половин час, защото най-важната му функция е да освободи креативността у участниците, а ако се проточи дълго време, те ще бъдат изморени и неефективни.