Светът на Лора: Безбъдещно

Епизод 19 от "Дневникът на една разведена жена"

Светът на Лора: Безбъдещно

Странно как разни интересни неща се случват точно, когато реша, че животът ми е поел по по-равна пътека и нямам нищо за разказване. Е, снощи получих неочакван урок по самота. При това поднесен с любов.

Как реагирате на фразата "Само ти планираш бъдеще с този човек. То съществува само в твоята глава."? Контрирах, обяснявайки, че само аз имам мечти. Защото "бъдещето" е изключително размито понятие. И това, че до преди две години имах що-годе ясно и обозримо такова, видно е – нищо не означава.

Както знаете обаче, има думи, казани от специални хора, които влизат по-дълбоко от други и секат всичко по пътя си. Явно отстрани изглеждам като една поизгубила самочувствие отчаяна жена, която влиза в живота на хората "с бутонките напред", размества го, слага свои парчета пъзел на места, където те пасват само привидно и после... После пренарежда цялото си битие, без да помисли за последствията, които това ще има върху децата й... И всичко това заради един мъж, с когото няма бъдеще.

Душичката ми стана на салата. Пък аз я застроих със специален дресинг от сълзи и сополи. И понеже знам, че колкото и преувеличени да изглеждат понякога нещата в разговор, то в тях има доза истина (при това може би не малка), пуснах един пасатор и се смлях вътрешно.

Осъзнах, че когато някой не е в теб, няма как да погледне нещата от твоя ъгъл. Принципно обичам различните гледни точки и често си ги създавам сама, за да изясня дадена ситуация за себе си. Но, когато препредавам диалози или разказвам ситуации, няма как да вложа всички нюанси, което от своя страна размива картината за отсрещния.

Ето това ми беше урокът по самота – няма смисъл да се разказвам, защото не мога да го направя безпристрастно. Оттам реакциите, които получавам, могат допълнително да изкривят ъгъла и да разместят картинката на пъзела до неузнаваемост.

Крайният резултат: усещане за почти физическо нараняване от някого, когото обичаш с цялото си сърце и знаеш, че именно добрите му намерения са те бухнали в най-врящия казан на личния ти ад.

И всичко започва отначало – въпросите "Защо?", "Сгреших ли?" и най-тежкият - "Какво причинявам на децата си?" се заблъскват с такава сила, че очите не се затварят за сън.

Най-накрая решавам, че утрото винаги е по-мъдро и успявам да заспя. Сънувам безумици, но се събуждам с усещане за лекота и комфорт – имам бъдеще. Дори отворих очи в него, заобиколена от две спящи деца и с мечта за два прекрасни дни, които ме очакват. Да, не знам какво ще ми се случи след 2 години. Не знам дали ще имам някого до себе си, когато стана на 60. Но пък нима някой знае дали изобщо ще стане на толкова?

Да, не съм най-добрата майка, защото понякога егоизмът ми надделява. Но децата ми не са лишени от любов. Понякога сипя пепел на главата си, защото допускам да ме виждат да плача или допускам да им викам, без да са виновни, но в крайна сметка животът няма да ги гали с перо. Те самите също ще плачат и също ще изпускат нервите си върху онези, които обичат. Може би ще го правят, защото ще вземат пример от мен. Но надали ще се научат само на това.

Ако децата правят това, което виждат (а те "функционират" точно така), то ще помагат на животни в беда, ще говорят с приятелите си до среднощ, домовете им винаги ще са отворени за всеки, ще прегръщат, ще целуват, ще раздават любов. Със сигурност ще поемат негативи от характера ми, но пък има и тооолкова много хубави неща, които могат да научат. Дори от прословутите ми егоизъм и мързел може да се извлекат позитиви.

Толкова. Днес разказът е кратък. Ако останете будни до 00:00 часа, значи сте дочакали "утре"-то. Да, то на мига се превръща в "днес", но със сигурност има някакъв отрязък от време, изключително кратък, в който живеем в бъдещето. Моля физиците да не ме оборват.

Пожелавам ви приказно настояще и достатъчно смели мечти за бъдещето. Мисля че само това би могло да е под контрола ни.

Прочетете още:

Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен
Животът е прекрасен
Как се подарява щастие?
Четири развода и една голяма любов

Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

14 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



19
Не е посочен 26.01.2014|00:07
Самотата, несигурността в бъдещето и в преценката, приятелските отрезвяващи мнения, отговорността за децата и сблъсъка й с личните егоистични желания и мечти... Познато, толкова познато, Лора. И аз имах бъдеще преди, което обаче не се случи. И аз сега нямам бъдеще, но пък то може да ми се случи. Надеждата понякога е всичко, което имаме. А е много страшно именно нея да нямаме... Имай вяра и бъди себе си - това би трябвало да е достатъчно! Поздрави!
18
Не е посочен 13.11.2013|15:42
Ами недей да четеш вече, след като не ти е интересно...
17
Не е посочен 11.11.2013|16:50
Имам един въпрос, още колко серии или епизода има от Лора, защото след като разбрах как се занимава с женени мъже никак не ми е интересно.
16
Не е посочен 08.11.2013|08:52
Интересна и вълнуваща.
15
Не е посочен 07.11.2013|20:14
Интересна е отново историята и.
14
Не е посочен 07.11.2013|17:07
Имаше го този момент,да :)
13
Не е посочен 07.11.2013|16:58
Всяка една нова връзка поражда много въпросителни и понякога нещата ни се струват обречени, но не знаем какво ще ни донесе утре.
12
Не е посочен 07.11.2013|16:18
Човек, започвайки нова страница в живота си винаги е такъв, а и кой е супер уверени в себе си и в изборите, които прави, аз не познавам такива хора.
11
Не е посочен 07.11.2013|15:14
Според мен човек трябва без угризения да следва собственото си щастие. Много добронамерени към нас понякога се опитват да ни дават практимни съвети за НАШИЯ живот, но това не сме ние, това не е техния живот.
10
Не е посочен 07.11.2013|14:09
и за мен е много разпиляна, не ми харесва вече, сякаш няма какво да се каже, но просто сряда е дошла и трябва да се пусне статията.
9
Не е посочен 07.11.2013|13:52
:) разбира се, на първо място е човека, после останалите, аз лично смятам,че първо обичам детето си после себе си :)
8
Не е посочен 07.11.2013|11:09
Така е, трябва да се радваме на настоящето, защото вчера е минало, а утре може и да не дойде, относно егоизмът и децата, човек трябва да обича първо себе си после децата си, защото когато самият той е добре и е щастлив е полезен и за тях.
7
Не е посочен 07.11.2013|10:30
По-разпиляна история от тази не бяхме чели :)
6
Не е посочен 07.11.2013|10:08
:) чудесна история пак
5
Не е посочен 06.11.2013|22:47
И аз смятам , че е интересна.
4
Не е посочен 06.11.2013|18:23
Е, връзката с женен мъж винаги поставя пред поста въпросителни, които няма как да не доведат до разни дилеми, но в крайна сметка всеки сам избира кръста, който е способен да носи.
3
Не е посочен 06.11.2013|17:25
Никой от нас не знае, какво ще му се случи след един ден, какво остава за две години или цял живот. Няма как да се програмира бъдещето. За това е добре да живеем за мига наистина и да изживяваме моментите.
2
Не е посочен 06.11.2013|17:16
Интересна е историята отново:)
1
Не е посочен 06.11.2013|17:01
"най-добрата майка, защото понякога егоизмът ми надделява." - според мен пък точно по този начин даваш най-добрия пример на децата, че човек трябва да воюма за собственото си щастие, а и не се превръщаш в онази отчаяна майка-орлица, която жертва всичко в тяхно име и дори личното си щастие, но пък за сметка на това в последствие им вменява вина за това - съзнателно или не. Егоизмът в някои случаи е здравословен.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay