5 дни по-късно
Синя съм. Почти нямам място без синини – ръцете, бедрата, раменете... Имам дори по гърба. Изглеждам така, все едно са ме били. По-неприятното е, че и се чувствам така. Боли ме всяко мускулче, но това бледнее пред усещането, че се справих.
Със сигурност ви се е случвало поне веднъж. Може би сте имали заделени средства за целта и просто сте се договорили с някоя от многобройните фирми, които извършват тези услуги. Аз нямаше от къде да извадя въпросните около 400 лв, които ми поискаха. Пък и бях убедена, че това е само първоначална цена. Винаги нещо се случва по преместванията. И то така се случва, че накрая ти искат пари за уж "непредвидени" неща.
Бившият ми мъж категорично заяви, че няма как да ми помогне, защото е много ангажиран. Гаджето беше по света и със семейството си, гаджето на едната ми приятелка – тежко служебно ангажиран; бившият мъж на другата ми приятелка – с прищипан нерв; родителите ми – при дядо...
С две думи, равносметката гласеше – трябва да се справиш, но разчитай основно на себе си. Добре. Това го мога. Събрахме се стройна бригада от трима души и взехме една от служебните товарни коли. Мечтаната оферта – плащаш си горивото и се справяш с носенето. Фантастично! Докато не приключиш, нелепо блъснал ремаркето, разправящ се с полиция и застрахователи. Като разбира се, отлагаш преместването с няколко дни.
Междувременно пренасяш дрехи, книги и разни дребни нещица след работа. Докарваш се до такова състояние, в което всички зимни дрехи и половината ти летен гардероб са на новото място. Точно в този момент, времето решава, че вече не иска да е топло и ти се озоваваш шофиращ на парно в края на август и носещ леко вълнено боди под тениската. Но пък поне няма да местиш мебели в жегата.
Точно в деня, в който уредихме бус (да са ми живи и здрави колегите и приятелите), температурите станаха "обичайни за сезона", както се изразяват синоптиците. И всичко си дойде по местата – двама мъже, две жени, достатъчно пот и много смях. Както казаха мъжете, след като си отвориха бира, преди да започнем да разтоварваме буса: "Така го разбираме ние преместването!".
Всичко започна в 9 сутринта, когато малката ни, но сърцата дружина, се нае да разглобява покъщнината ми. Аз, крайно наивно, таях надежди, че ще оставим цели поне телата на гардеробите. Но уви – разковавахме гръбчета, развивахме крачета, прагове, чекмеджета... Добре, че всичко това беше минало през ръцете ми във фазите на сглобяване, та знаех кое как се случва.
До 13 часа бяхме подредили сложен "тетрис", като оставихме матрака на спалнята и вратичките от гардероба последни, за да ги позиционираме така, че да не се издерат.
По закона за всеобщата гадост (познат като "закон на Мърфи"), когато отворихме буса, за да разтоварваме, се оказа, че точно тези неща са претърпели интересно разместване и са се надрали. Честно казано, в онзи момент нямах сили да се впечатлявам. В крайна сметка това са само мебели. Пък и имах нужда от цялата останала ми налична енергия, за да разглобим "тетриса" по обратния път и да не контузим и другите талашитени и шперплатови участници в премеждието.
Знам, че можех да се погрижа да опаковам всичко предварително. Само че по пътуването за погребението на дядо, финансовите ми запаси се изчерпаха значително. А бусът беше на приятел на колежка и не можеше да не платя на човека. И така нямах от онова прекрасно стреч фолио, но, както вече казах, в един момент енергията ми трябваше да бъде пестена за физическите усилия и сглобяването на мебелите в последствие, а не в тревоги около състоянието им.
"Никога няма да се местя" беше мантрата на съучастниците ми в премеждието, но те живеят в собствени апартаменти. А аз знам, че това упражнение ще ми се случи още поне веднъж.
Равносметката – рибите ми оцеляха! Децата са при родителите ми. В момента живея в нещо като магически лабиринт – кашони, сакове, торбички и разни появяващи се и изчезващи вещи от първа необходимост. Имам такова количество служебни задачи, че вечер като се прибера искам само да легна. Затова продължавам да живея в лабиринта. Но пък какви приятели имам!!! Сега се организират, за да дойдат уикенда да чистим и подреждаме заедно.
Мисля, че дори и само заради това си струваше да се преместя – за да разбера, че не съм сама. А в моментите, в които имам нужда от самочувствие, си спомням една страхотна сентенция: "Приятелите ти са огледало на самия теб!" А аз имам невероятни приятели!
По повода държа да кажа: Благодаря!
P. S. Имаше въпрос за зодията ми – риби. Асцендент – лъв. Достатъчно водна съм, за да преминавам безпрепятствено между житейските скали и рифове и достатъчно огнена за всичко останало.
Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!
17 | 0 |