Светът на Лора: Как се подарява щастие?

Епизод 17 от личната изповед на една разведена жена

Светът на Лора: Как се подарява щастие?

Е, може би всички рано или късно научаваме, че Щастието не подлежи на материализация. Аз обаче имам нужда да преговарям този урок, защото явно не съм от схватливите. Сега ще ви обясня какво точно имам предвид. 


Случвало ли ви се е да ви подарят скъп подарък, за който мечтаете отдавна, но отделените средства винаги има къде другаде да отидат? В един момент някой, който ви обича, решава, че е крайно време да ви сбъдне това желание и го прави. Как се чувствате – объркани, изненадани, притеснени... Може би всичко, но не и щастливи в началото.

Винаги забравям, че хлябът, изкаран без пот, не е вкусен. Дори може леко да нагарча. Така описвах живота си с бившия ми мъж. Той не положи усилия да ме спечели. Дори когато станахме гаджета, аз бях по-инициативната страна. После му дадох парите, с които ми купи годежния пръстен. Знам, че ще ви прозвучи странно, но случката е дълга и тогава имах резон.

След това винаги съм се опитвала да правя така, че той да е щастлив. Впоследствие си дадох сметка за чисто егоистичната страна на това да искаш да зарадваш някого.

Обикновено, когато планираме изненада, ние си представяме как ще реагира човекът, как ще се почувства, какво ще направи. Но не пропускаме удоволствието, че точно ние сме били движещата сила това да се случи. Щастието от това да доставиш щастие. Е, аз съм пристрастена точно към този момент. Понякога без да се замисля, че всъщност, ако отсрещната страна не реагира според очакванията ми, аз ще съм по-нещастна.

Това, което често съм пренебрегвала, е моментът, в който човекът, когото си зарадвал, пожелае да направи същото за теб. Всеки иска да върне жеста – независимо дали в материален, или емоционален аспект. Скъпите подаръци задължават.

Защо ви разказвам всичко това? Защото вчера поставих човека, когото обичам, в неудобно положение точно по този начин. Аз съм импулсивна, на моменти неконтролируема и много упорита, като реша нещо. Отдавна искам да му подаря една скъпа джаджа, която обслужва хобито му. Той знае и много внимателно отклонява тези ми желания. Да де, ама, както казах – аз съм си упорито същество. Намерих приемлив начин да се сдобия с парите, избрах момент, в който няма никакви празници и никакви поводи и – воала – цъфнах с подаръка.

С нескрита гордост мога да призная, че бях предвидила всичките му реакции. Без една. Каза, че не е заслужил подаръка. Аз от своя страна попитах как човек заслужава подаръците си. Той се замисли, засмя се и махна с ръка. Защото подаръците не се заслужават. Заслужават се спортните отличия, понякога оценките в училище и най-вече – заслужава се отношението на хората към самия теб.

Това, което не бях предвидила, беше моето усещане след това. Сложих ситуацията и я погледнах от някаква дистанция. Знам, че той няма да реши, че по този начин си купувам вниманието му, но не мога да се отърся от това усещане. От идеята, че с този подарък го карам да се чувства длъжен и това може да се отрази на отношението му към мен. Да стане неестествено внимателен и по-толерантен към моментните ми настроения и желания. И, въпреки че знам, че не му е присъщо такова поведение, притеснението не ме напуска.

Вчера имахме дълъг разговор за това как се подаряват и как се приемат скъпи подаръци. За психологическия момент на изненадата и за това, че в началото няма как да се зарадваш истински.

Изводът, който направих за мен самата е, че от тук нататък аз лично ще направя всичко възможно да прекратя подобни емоционални изблици от моя страна. Не за друго. Моментът на щастие се губи от осъзнаването, че по-скоро си притеснил някого. Да, зарадвал си го, но виждаш вътрешната борба между разума и емоциите му. И ефектът на искри в очите и "Уау!" преживяване някак не е пълен до предела му.

Така де – не можеш да подариш чувство. Можеш да се опиташ да го предизвикаш, но не и да го подариш. Със сигурност съм се подлъгала по това, че неговите подаръци са ме направили неимоверно щастлива. Защото досега съм получавала неща, за които съм мечтала. Той ме е слушал да говоря за тях и в даден момент просто ми ги връчва – често дори без повод – например за неговия рожден ден. Явно просто моят жест е една идея по-труден за преглъщане и храносмилане.

Факт е, че днес ходя толкова безобразно ухилена, че чак аз искам да си дам лимон. И чакам "щастиеметърът" му да се покачи на ниво близо до моето, което предвиждам да се случи след първото влизане на употреба на въпросната джаджа.

Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен
Животът е прекрасен

Или станете част от 
Jenite.bg във фейсбук!

12 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



44
Не е посочен 28.10.2013|10:03
Имаше интересни истории, но не мисля, че трябва да се казва и разкава как тази жена се занимава с женени мъже.
43
Не е посочен 25.10.2013|14:16
Много умно и благородно от негова страна, страхотен мъж!! :)надявам се и жена му после да пусне един ред статии като Лорчето,а най-тъжното е,че може и да чете тук и да коментира и да не знае! :D
42
Не е посочен 25.10.2013|14:08
След като някой прави публично достояние тези неща, значи имаме право да слагаме всякакви морални присъди,аз като не искам никой да ми се меси не си споделям нещата. :)
41
Не е посочен 25.10.2013|13:31
Кои сме ние, че да даваме морални присъди на когото и да е било. В крайна сметка всеки има право да търси своето лично щастие. А и връзката с женен мъж си е емоционален товар, който не всеки е съгласен да носи.
40
Не е посочен 25.10.2013|11:22
Ще чакаме да видим новата поредица "разводът от гледната точка на любовницата" :) очаквам с нетърпение другата жена да се отърве от прекрасния си съпруг.
39
Не е посочен 25.10.2013|11:12
Точно казано,мисля,че ти най-добре описваш нещата. Наистина толкова ли няма свободни мъже?! как мжое да намираш някой който е готов след някоя да се врътне и да си остави семейството и да си мислиш,че можеш да имаш връзка с такъв човек?!
38
Не е посочен 24.10.2013|20:56
Дори с добра умисъл постъпката ти Лора е много глупава. Повярвай ми той няма да се почувства длъжен, а точно обратното. Самотна жена с две деца, с ограничени средства, която купува скъпи подаръци за жененият си любовник си е чисто отчаяние. Вероятността той да помисли, че яко си хлътнала по него и се превръщаш в лепка е много голяма. Каква ще е следващата крачка? Да го молиш да се разведе? Колкото и позитивно да гледаш на нещата ти не подаряваш щастие, а сипеш отрова. Много се задълба в тази връзка! Не останаха ли свободни мъже или те не са интересни, там няма драма?
37
Не е посочен 24.10.2013|19:25
Интересна е историята на Лора, нека продължава..
36
Не е посочен 24.10.2013|18:33
Видяхме как Лора се занимава с женени мъже, няма ли да има край тази история.
35
Не е посочен 24.10.2013|16:18
Е, не можем да предвиди абсолютно всичко в този живот в крайна сметка.
34
Не е посочен 24.10.2013|15:47
Бе да ви уча ли - няма да я показва на жена си;)
33
Не е посочен 24.10.2013|15:46
Той ще я крие от жена си;)
32
Не е посочен 24.10.2013|15:22
И аз мисля така, все пак ако наистина въпросната джаджа е скъпа, няма как това да не направи впечатление на съпругата.
31
Не е посочен 24.10.2013|15:18
Уф, срещала съм го този поглед, който те кара да се чувстваш виновен, за това, че си подарил точно този подарък в този момент. За това правя леко сондиране преди това или пък нещо символично, но също толкова ценно.
30
Не е посочен 24.10.2013|14:42
абе ти нямаш ли си друга работа? като не ти се занимава с тази истерия, по-добре недей да пишеш, защото това което правиш е меко казано грозно.
29
Не е посочен 24.10.2013|14:41
и аз бих попитала същото? защо се коментира, след като нямат интерес? надявам се да получа отговор на този въпрос, а не както винаги, мълчание.
28
Не е посочен 24.10.2013|14:39
щастие не се подарява толкова лесно.
27
Не е посочен 24.10.2013|14:39
Ами ще знаем вече да не подаряваме нищо на женените си партньори.
26
Не е посочен 24.10.2013|14:18
Ами да,подаръка трябва да дарява щастие,без значение на кой от двамата ;)
25
Не е посочен 24.10.2013|14:17
Е,те все пак не делят един бюджет и това едва ли е проблем в случая :)
24
Не е посочен 24.10.2013|14:06
какви ли коментари се очакват от нас, сериозно ,в такава случка, да мислим сега,въпросния зарадвал ли се е на подаръка или да си вадим за себе си изводи :) Нормално е да не се зарадва,ако жена му види джаджата нали ще се чуди от къде едошла, след като не е била планирана в семейния бюджет,след като е скъпа.
23
Не е посочен 24.10.2013|10:06
Аз също съм така, обичам да подарявам подаръци, това ми доставя удоволствие.
22
Не е посочен 24.10.2013|10:05
Не е очаквал явно такъв подарък от нея. Не мисля, че тя обаче трябва да има притеснения, че е зарадвала любим човек.
21
Не е посочен 23.10.2013|19:00
О , то има още от това .....
20
Не е посочен 23.10.2013|17:08
Твоята няма, да
19
Не е посочен 23.10.2013|16:58
Така е,това е жест на внимание,а всеки иска да се чувства специален за този,който обича :)
18
Не е посочен 23.10.2013|16:52
Интересна история за пореден път,в коментарите прочетох,че е аналитична,според мен това е целта :)
17
Не е посочен 23.10.2013|16:49
Твоята ли истерия???!!!!
16
Не е посочен 23.10.2013|16:45
Много хубава статия, както винаги Лора не е за примитивните душици!
15
Не е посочен 23.10.2013|16:20
а спри се вече де
14
Не е посочен 23.10.2013|15:49
Чета с интерес историите, но на моменти Лора ми се струва прекалено аналитична, чак пък такива философски дискусии за един подарък.
13
Не е посочен 23.10.2013|15:37
Според мен пък тези непринудени и емоционални подаръци са най-хубави, а това, че половинката не го е очаквала и реагирала със смесени чувство заради вроденото ни чувство за практицизъм, не би ме изплашила мен.
12
Не е посочен 23.10.2013|15:04
тя нашата героиня наистина става лирическа вече ;) да подаряват подаръци,лошо няма.
11
Не е посочен 23.10.2013|15:04
Тази истерия иняма ли край?
10
Не е посочен 23.10.2013|15:00
9
Не е посочен 23.10.2013|15:00
И за мен е така. Въпроса е, че не винаги човек отсреща е готов да реагира правилно, ако може така се да каже
8
Не е посочен 23.10.2013|14:59
Е зависи. Но всеки обича да получва подаръци :) Това няма две мнения:)
7
Не е посочен 23.10.2013|14:59
В случая това може да се смята и за леко егоистичен момент. Ти да се изкефиш, че как твоя човек се е зарадвал на подаръка, който миу правиш;) Нещо такова излиза.
6
Не е посочен 23.10.2013|14:58
И аз не разбрах каква е драмата. Нашата лирическа героиня се чувства виновна от това, че е подарила скъп подарък ли? Не мисля, че това е егоистичен акт, още повече, щом основното ни първоначално и водещо желание да накараме човек да се усмихне и зарадва.
5
Не е посочен 23.10.2013|14:57
Само не разбрахме, като ви е толкова скучно, защо коментирате? Мазохизъм нещо?
4
Не е посочен 23.10.2013|14:43
сън не съм спал и аз цял уикенд.
3
Не е посочен 23.10.2013|14:27
И на мен ми доставя щастие да зарадвам някого с подарък, дори се чувствам неимоверно по-щастлива, отколкото ако купя нещо за себе си.
2 Не е посочен
Този коментар е маркиран като неуместен.
1
Не е посочен 23.10.2013|14:09
Нещо не разбрах каква тук е цялата драма?! Мъжете по начало са си малко по-дистанцирани и не обичат това чувство да се чувстват длъжни на някого и пр.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay