Светът на Лора: Пояснителен

Епизод 15 е по-искрен от всякога!

Светът на Лора: Пояснителен

Само предполагах каква полемика би могъл да предизвика предходния разказ. Вече наистина се чувствам длъжна да обясня основните причини, поради което правя доста лична част от живота си публично достояние.

Когато преди време открих, че тогава-все-още-съпругът-ми има друга, не можех да последвам съвета на близка приятелка, който гласеше: "Това трябва да остане между вас".

Кое да остане, къде? Аз изчезвах, стапях се, умирах – ден след ден. Бях току-що родила, а дрехите ми от преди бременността ми бяха широки. Имах сенки под очите и нищо от вида ми не напомняше усмихнатото и лъчезарно същество, което съм.

Не съм разказвала под път и над път, но споделях с близките си хора. Изобщо не ме интересуваше как се чувства той от това. Аз имах нужда да плача, да крещя и да махна всичко това от себе си.

В един подобен миг, когато бяхме в друг град с компания верни и стари другари, разбрах, че едната двойка е в същото положение. При това от две години. Жената не беше споделила с никого. Изяждаше се отвътре и умираше постепенно.

По-фрапиращото беше, че мъжът й беше влюбен в приятелката, която стоеше от другата ми страна. И всички знаеха. Излизаха семейно и всеки преживяваше собствената си драма вътрешно. Тази агония продължи още много, много дълго. Най-накрая се разведоха и към днешна дата, вече 7 години по-късно, двама от четирима вече са щастливи.

Защо разказвам това ли? Защото в онзи период, споделяйки моите малки вътрешни смърти, разбрах колко много от хората, които са ми близки, са минали или преминават през същия ад, без да кажат и дума за това. Поради простичкия факт, че "всичко, което е у дома, остава у дома." Какъв точно "дом" е това, е съвсем друг въпрос.

С течение на времето, вече самата аз бях от другата страна на същата барикада и осъзнах, че и в тази ситуация изобщо не съм сама. Именно затова реших, а и получих нужната подкрепа от страна на екипа на Jenite.bg да се разказвам.

На части, на парчета, на късове – както ви харесва. Така, както самата аз се разпилявам и събирам вътрешно. Така, както губя световете си, събарям ги, или позволявам на някой друг да ми ги срути и после градя нови. Бавно, стъпка по стъпка, отхвърляйки купища предразсъдъци, дълбаейки в себе си с палеонтоложка педантичност. Защото само под пластовете детство, обич, модели на поведение, приятели и ситуации, намирам отговори.

И така – разказвам се, прочитам се, опитвам да се погледна от страни. Честно казано, това, което виждам, понякога много ми харесва. Превръщам се бавно в жена от плът и кръв.

Не онази, вторачена в безгрешието и ежедневието си принципна съпруга, майка и домакиня. Не, че не я харесвах. Напротив. С огромно удоволствие бих живяла безметежно в този замък, в тази кула, която старателно строях и крепях години наред. Просто в желанието си всичко да е перфектно, изгубих себе си. Изгубих пътя към съпруга си и след години опити да го намеря или да направя нов, се предадох.

Оставих само за миг нещата да ми се случват сами и изведнъж се озовах в ситуация, която беше толкова нова и ме караше да се чувствам толкова жива, че... Дори не мога да го опиша с думи.

Тогава се огледах и видях, че кулата ми е картонена, а замъкът отдавна не прилича на това, което исках. И започнах да събарям. Отново споделяйки и получавайки опита и съветите на приятелки, минали по същия път. Те също не бяха разказвали на никого за тревогите си, бяха откривали сами своите отговори и стъпка по стъпка бяха достигали истини, които даваха на мен наготово.

Точно затова си позволявам да бъда откровена. Защото знам, че някои от вас никога няма да разкажат за това какво се случва в душите им. Но въпреки това имат нужда да знаят, че не са сами.

Прекрасно е, когато чета коментарите под разказите ми. Не за друго, а защото са толкова диаметрално противоположни и очаквано осъдителни (на моменти), че ми показват: все пак има смисъл от това да правя живота си публично достояние.

И, за да не остане днешното говорене само такова – обяснително – все пак да споделя нещо лично.

Някой се беше обзаложил, че с развеждащия се приятел нещата ще стъпят на друга основа. Да кажа – засега всичко се развива според моите очаквания.

Виждаме се и си помагаме да преминаваме през различните етапи. Чуваме се и общуваме много. Но и двамата сме наясно, че липсва една много дребна искра, която да "запали" отношенията ни и да им придаде друг вкус. Защото това общуване почива на моментни сходства и нужда от някого, който да те разбира по същия начин. Но във влюбването и любовта хубавото е, че не участва разум.

В този ред на мисли ми е важно да ви кажа – ако е дошъл моментът – оглупейте. Може да установите, че човекът до вас си заслужава и, че кулата ви не е картонена, а наистина здрава, строена с 4 ръце камък по камък. Ако ли не – аз ще продължавам да пиша. Колкото и на някои да им е неприятно.

Прочетете още:

Уроци по живот

Уроци по любов

Разни върхове

Солено...

3/4 щастие

Мъжете са от Марс

Сърдитка

Когато мечтите се сбъдват

Кръговрати

Голямото преместване

Децата

Животът като терапия

Клиники, поликлиники и пропаганда

За връзките и хората


Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

23 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



20
Не е посочен 11.10.2013|13:45
Отскоро чета тази рубрика и много ми харесва :) Животът на всеки е изпълнен с толкова премеждия и интересни ситуации. Смятам, че в тези истории всеки малко или много намира по нещо и от своя живот :) Само не мога да разбера осъдителните коментари, които чета. Всеки има право да търси щастието в живота си. Какво толкова се коментира темата с женения мъж. Той като е женен защо не си седи вкъщи... Давай, Лора! Хубаво, е че някой пише нещата така както наистина се случват :)
19
Не е посочен 10.10.2013|16:10
Лора, продължавай да пишеш. Откривам по нещо, от себе си и за себе си, във всеки епизод. :) Успех с живота ти! И с връзките! Нека са такива каквито ти ги искаш.
18
Не е посочен 10.10.2013|16:05
Наистина не мога да разбера, защо след като не одобрявате и не ви харесва, продължавате да четете?!?! Сигурно съм някаква много странна личност, но когато нещо (или накой) не ми хареса или не го одобря, просто спирам да се интересувам от него. Така не тровя собственото си съзнание с ненужна и обременяваща ме информация. Освен това не тровя съзнанието на околните с непрестанното си мрънкане.
17
Не е посочен 10.10.2013|15:52
надявам се, че това ще е последната история от тази поредица, защото всички видяхме как се забавлява с женени мъже.
16
Не е посочен 10.10.2013|15:28
Според мен много малко жени се решават на тази крачка, тъй като се страхуват от промените и новия живот, който трябва да изградят.
15
Не е посочен 10.10.2013|14:24
много интересно,както винаги! вълнуващо е да знаеш в нечий друг живот какво става, разбира се, в нашия всичко върви по мед и масло, уж. Геройство е човек да признае пред любимия,че има друг, че не е щастлив,вместо да живее в заблуда и даго правят на глупак.
14
Не е посочен 10.10.2013|13:56
Искаме и мъжката гледна точка, ако може ;) Лоро-в да се включи :)
13
Не е посочен 10.10.2013|12:58
Според мен нямаше нужда от тези обяснителни бележки, все пак хората, които четат с интерес рубриката напълно разбират мотивите и без обяснения.
12
Не е посочен 09.10.2013|20:50
Интересни са историите на Лора.
11
Не е посочен 09.10.2013|19:46
Лично за мен всеки споделен опит е много ценен и си мисля, че за това се изисква голяма смелост. Но от друга страна някак си се питам не е ли малко несправедливо спрямо бившия?! Доста деликатна ситуация, тъй като не се криеш зад псевдоним и пр.
10
Не е посочен 09.10.2013|16:44
Има една хубава поговорка - по-добре сам, отколкото зле придружен. Според мен си е самоубийствено човек да живее в един подобен брак, където е просто домакиня и детегледачка. Все пак като човешки същества всеки от нас има право на лично щастие и този егоизъм е здравословен, за това лично аз симпатизирам на жени, които преодоляват своите страхове и предприемат тази стъпка, вместо да се правят, че всичко е наред.
9
Не е посочен 09.10.2013|16:17
Лора, случайно открих рубриката ти и я следя с голям интерес. Всяка сряда влизам по няколко пъти в сайта, докато видя статията ти. Аз съм разведена от около една година. Още година преди това вече живеехме разделени. Нито за миг не ми е минавало през ум да крия какво ми е на душата. Имах нужда да говоря, да говоря и го правех с всеки. Търсех своите отговори. Нямаш представа колко истини може да чуеш от непознати хора. Когато човека отсреща знае, че никога повече няма да те види и ти искаш да чуеш неговата история. Без да съдиш и без да даваш съвети. Лично са мен... развода ни направи четири човека(мен, вече бившият ми мъж и двете ни деца)нещастни, но щастлива ЕДНА жена. Що за неравностойна размяна? Година по-късно той вече не изглежда толкова щастлив и влюбен в жената, която си заслужаваше да напуснеш семейството си, но вече пътищата назад са изгорени. Чакам с нетърпение новата ти история!
8
Не е посочен 09.10.2013|16:04
Вече 15 - ти епизод.. :)
7
Не е посочен 09.10.2013|14:45
всеки има право да си прави каквото поиска, ако искате с женен,ако искате с баща му, лошо няма,важното е да си щастлив,за един щастието е в любовта,за друг в децата,за трети в планините и реките :)
6
Не е посочен 09.10.2013|14:41
Докато не видим каменната кула на Лора ще четем, явно;) не че ми пречи,интересно ми е като сапунен сериал, горе долу, трагичен и изключително смешен.:D
5
Не е посочен 09.10.2013|14:41
При приятелката ти нещата са се развили така, че от четирима души поне двама са щастливи, но не винаги в живота става така, понякога и четиримата са нещастни, нещастни са и омъжените и любовниците им защото любовниците ревнуват от съпругите, а съпругите от любовниците и никой не смее да направи първата крачка към развода.
4
Не е посочен 09.10.2013|14:36
Ами защо го четеш след, като не го одобряваш? Не се занимавай! И не ни занимавай нас с явно апатичното си мнение!
3
Не е посочен 09.10.2013|14:35
"Точно затова си позволявам да бъда откровена. Защото знам, че някои от вас никога няма да разкажат за това какво се случва в душите им. Но въпреки това имат нужда да знаят, че не са сами. " - Така си е. Българинът, няма значение мъж или жена, по душа и разбиране си е прикрит и научен да си мълчи. Особено, ако се отнася до семейни въпроси. Така, че това начинание е много смело и полезно за много хора, според мен! :)
2
Не е посочен 09.10.2013|14:25
Лично аз съм на мнение, че това лицемерие за пред роднините е излишно, както и поддържането на един театър, че всичко е наред. Защото когато тези неща си остават между четирите стени вкъщи най-много го отнасят децата, които трябва да продължават да гледат агонията на брака на родителите си. Така на самите тях не им даваме добър пример.
1
Не е посочен 09.10.2013|14:19
Стига вече видяхме в предишната статия как се занимаваше женени мъже, аз не одобрявам тези неща.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay