Официалният празник на жената отмина преди месец. Подарените цветя отдавна са повехнали. Еуфорията и суетенето на "силната половинка" също отшумяха. До следващия 8 март. Но Жената непрекъснато напомня за себе си по един или друг начин. Тя продължава да вълнува творците, които не спират да търсят и показват нейната многоликост, дълбока същност, свенливост, сила и красота.
На Жената е посветен и последният проект на художничката Любов Рашич, която създава експозицията "Насаме със себе си". Талантливата българка изрази желание чрез Север.бг да покаже част от творбите си, за да може, макар и виртуално, да направи повече хора съпричастни с непреходната красота на женската интимност.
Коя е Любов Рашич?
Художник на свободна практика, майка, приятелка, любима. Жена.
Рисуването ли е Вашата голяма страст? От кога се занимавате с това изкуство?
Откакто се помня живея с усещането за рисуването като част от мен като един начин на изразяване, който естествено ми приляга. Образованието ми, както и професионалната реализация в последствие, винаги са били насочени и свързани с изобразителното изкуство. Не знам дали е страст. По-скоро е потребност.
Кой е любимият ви стил и похват на рисуване?
За мен всяка идея извиква след себе си материала и техниката, в които да бъде реализирана. Преди време имах необуздана потребност от рисуване и почти никакви материали на разположение. Така "открих" въглена, а сега вече го обичам. Работя също с акрил, дърво, хартия. Не бих говорила за любим или свой стил, тъй като търсенията ми са в различни посоки. Той, както и техниката, и материала, се определят от темата и разглеждания проблем.
Последната Ви изложба, посветена на Деня на жената, сте нарекла "Насаме със себе си"- какво влагате в това заглавие?
Текстът, съпровождащ изложбата гласи:
" Тя.
Насаме със себе си - I
Майката.
Приятелката.
Любимата.
Жената...
От ерата на Вилендорфската Венера до наши дни ролята и мястото на жената в обществото са се променяли и развивали според събитията и изискванията на времето. Въпреки това е неизменно припознавана като продължителка на рода, пазителка на семейните огнище и уют, ценности и традиции.
Успява ли в условията на съвремието - борба за равнопоставеност, нарастваща еманципация, кариеризъм да остане вярна на обществените и общочовешки ценности, и най вече на своята същност, на самата себе си?!
Утихване.
Поглед навътре.
Дали същността ни се покрива с възприятието, което имаме за себе си и с онова, което бихме искали да бъдем?!
Не непременно достигане до точни и ясни отговори, а по-скоро себеопознаване и себеразбиране посредством размисъл над тези и други въпроси НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ."
Всеки има нужда от време "насаме със себе си". Време за анализ, за равносметка, за искреност. Преди всичко, и поне със себе си, е нужно да сме искрени за действията, мислите, чувствата, желанията си.
Какво бихте искала да "извадите" от жената на показ?
Предполагам въпросът е провокиран от факта, че в експозицията "Насаме със себе си" голото женско тяло има основно присъствие. Голотата е прекрасна и естествена, но когато е интимна, когато не служи, за да продава. Аз съм я използвала като метафора. Ако не "насаме със себе си", то пред кого бихме могли да застанем без дрехи, без грим, без маски - такива каквито сме. Концепцията на изложбата предполага посока обратна на "изваждане на показ", а именно - вглеждане в себе си.
Цялото интервю можете да прочетете тук. Още от творбите на Любов Рашич сме поместили в нашата галерия.
Ако тази статия ви е била интересна и искате да научавате още новини от света на изкуството, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 13 | 0 |
