Историята на 42-годишна жена, заразила се с коронавирус

"Кашлицата и температурата не бяха толкова трудни, колкото това да се обадя на всички хора, с които съм имала контакт и да им кажа, че може би съм ги заразила"

Историята на 42-годишна жена, заразила се с коронавирус

Ще ви представим историята на 42-годишна жена от Сиатъл, САЩ. Тя се заразила с коронавирус и се е излекувала. Тя разказва за начина, по който се е заразила, симптоми, тестовете и всичко, което се е случило по време на боледуването. Прочетете историята й:

"В петък, на 6 март, седях в хола, когато получих гласово съобщение, в което се казваше "Обади ми се, спешно", с доста разтревожен тон. Тогава разбрах, че пробата ми за новия коронавирус е положителна. Сега съм добре, но това беше ... опит. 

Ето как се случи всичко:  Във вторник, 25 февруари, бях на обяд със седем души в ресторант, където подозирам, че хванах вируса. По-късно научих, че един човек от тях е заразен, въпреки че тогава нямаше някакви симптоми. Аз, заедно с други двама души, бяхме болни до петък. Казаха ми, че симптомите им са много леки и че имат само лека температура. При мен беше малко по-лошо.

В петък, 28 февруари, се събудих с болки в гърлото и главоболие. Работя от вкъщи и до обяд се почувствах толкова зле, че трябваше да спра да работя. Към 14 ч. имах втрисане и болки в тялото и лека температура от 37,8 °C, която беше изчезнала в рамките на половин час след като взех лекарство. Към 15 ч. бях в леглото и останах там до следващия ден. Първоначално реших, че е грип.

Аз живея близо до Сиатъл и в деня, когато се разболях, научих, че някой в ​​района се е разболял от COVID-19. Прочетох също, че не е имал връзка с никого от засегната държава и затова се подозира, че неговият случай е причинен от предаване от някой друг в града. В събота, 29 февруари, отидох в клиника в близост до дома ми и отново ми премериха температура (37,9 °C). Сестрата ми даде Тамифлу, антивирусен препарат за грип.

Прибрах се вкъщи и се обадих отново на сестрата от клиниката и попитах дали мога да се тествам за COVID-19.

Наистина се притесних, но тя ми каза, че не отговарям на критериите за тестване.

Тогава условията бяха човек да е пътувал скоро до Китай или да е имал контакт със заразен. Но сестрата ми каза, че мога да отида в спешното отделение, ако искам да бъда тествана. Въпреки това сестрата ми каза, че не ми препоръчва да ходя там, тъй като е пълно с хора и може да се заразя или аз да заразя останалите хора. Затова останах вкъщи. 

Сестрата ми обясни, че мога да се запиша за изследване онлайн. Куриер ще ми донесе комплекта за вземане на проба, ще си взема проба сама и ще върна пакета отново с куриер. 2 часа по-късно куриерът беше на врата ми с комплекта, но тъй като беше събота, аз го изпратих обратно чак в понеделник. 

В петък, 6 март, получих онова съдбовно гласово съобщение, за което вече ви разказах. 

Когато се обадих, жената ми каза, че пробата ми за COVID-19 е положителна. 

Жената, която ми съобщи новината, беше невероятна. Беше спокойна, попита ме с кого съм имала контакт и ми говори за карантина. Бях инструктирана да не излизам от вкъщи до 72 часа след изчезването на температурат или седем дни след първите ми симптоми - в зависимост от това кое от двете настъпи по-късно. По онова време бях под доброволна карантина вече една седмица. Аз съм редактор, така че винаги работя от вкъщи и мога да продължа, когато се чувствам достатъчно добре, за да го направя.

Имам съпруг и две деца, които са на 7 и 10 и за щастие не са го хванали. Новият коронавирус беше голяма мистерия, когато получих резултатите от тестовете си, така че наистина се изолирах от всички, като останах в спалнята си първите 72 часа, когато бях болна. В ретроспекция, мисля, че това е имало значение в намаляването на риска им да го хванат.

Семейството ми беше под карантина за 14 дни, за да бъдат наблюдавани и да се следят за някакви симптоми. Карантината ми приключи, но все още не съм излязла, отчасти защото смятам, че още не е особено сигурно колко време човек е заразен. 

Съпругът ми беше тестван преди 2 дни и резултатът беше негативен, а децата ми не са изследвани. Ще бъдат, ако имат симптоми. 

Все още не ги целувам и прегръщам, което е трудно, но ще се справим. Другото важно нещо, което мисля, че ги е предпазило, е фактът, че почистваме дръжките на вратите, кранчетата на чешмите и други повърхности, които се пипат често и от всички. 

Честно казано, за мен болестта не беше чак толкова страшна. Всъщност, преди няколко години се разболях от обикновен грип и нещата бяха много по-зле. Странното при коронавирусът  е, че човек изпитва задух. 

Най-трудната част от цялото нещо беше, че трябваше да уведомя всички хора, с които съм имала контакти, че може би съм ги заразила.

Говорих по телефона с часове. Беше много неприятно, но хората ми благодариха, че ги уведомявам. Това преживяване беше по-стресиращо от самата болест... 

За мен, наличието на коронавирус беше управляемо. Но осъзнавам, че за много хора не е така. 

Притеснена съм за хората, които вече са с нарушено здраве. Трябва да ги предпазим. Трябва да предприемем необходимите мерки, за да ограничим този вирус възможно най-бързо. Всички ние трябва да направим всичко възможно, за да предпазим другите."

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

Последвайте Jenite.bg в Instagram!



9 2
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay