Спрете да ме зяпате, когато тичам

Там, където тичам, има прилично количество хора рано сутрин, чакащи на спирките, разхождащи кучета, чакащи на бензиностанция. Хора, но рядко тичащи. И затова се откроявам.

Спрете да ме зяпате, когато тичам

Ставам в 6 часа, изглеждам сякаш току-що съм паднала от леглото, обувам маратонките, удрям се във вратата. Това е спектакъл, който си заслужава да се види. Но когато хората започнат да се взират в мен, това ме притеснява.

Основното е, че втренчването е грубо в много контексти. Разбирам, че хората не ме нагрубяват, не ме нараняват. Но да ме гледат, докато тичам към тях и да извиват врат, за да ме наблюдават когато ги подмина, е грубо и ненужно. Това ме кара да настръхвам. Кара ме да се чувствам сякаш не съм в безопасност. Чували сме различни истории за жени, които са пострадали, докато са сами някъде. Тичаме бързо, имаме лютив спрей в раниците или носим други предпазни средства. Научаваме се да бъдем подозрителни, когато хората се взират в нас, защото те могат да са риск, който не можем да си позволим да поемем. 

Не можем да контролираме хората къде да гледат. Ако някой ми подсвирне или направи коментар, бих могла да се обърна и да му кажа няколко думи. Ако се опитаха да ме докоснат, щях да направя много повече от това. Но ако някой ме зяпа, какво точно трябва да направя? Ето отговора – зяпайте и вие. Бях шокирана, когато ме посъветваха да отвръщам по този начин. Говорих с жена, която е била жертва на сексуално насилие, успяла е да се спаси, и сега преподава уроци за самозащита.

Тя ме посветва така, а съветът и ми се видя толкова странен. Не е ли по-правилно да игнорираш някого, когато той се взира в теб? Не, защото това показва, че се страхувате. Когато гледате право в тях, когато осъществявате зрителен контакт, отказвате да бъдете сплашени. А и показвате, че можете да ги разпознаете по-късно, ако се стигне до по-жестоки действия.

Ще бъда честна, че първият път, в който се взрях в някого, изтръпнах. Дланите ми се изпотиха. И тогава нищо – нищо не се случи. Той отвърна поглед. Продължих а тичам. Единствената разлика беше в това как се чувствам. Не се срамувах, че някой ме зяпа. Напротив. Чувствах се силна. Всичко, което трябваше да направя, беше да им покажа, че ги видях, че ме гледат, и не съм окей с това. Струваше си да отстоявам себе си.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

Последвайте Jenite.bg в Instagram!

1 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay