Вероятно никога не сте чували името Наташа Кампуш. Но в Австрия много хора знаят за нейната история. Момичето, което е било отвлечено на 10-годишна възраст, е държано в затвор в продължение на 3 096 дни. Тя не само успява да избяга от похитителя, но също така се опитва да научи колкото се може повече уроци от своя опит, като споделя своята история и помага на жертвите на подобни престъпления.
На 2 март 1998 г. жена се обажда на полицията във Виена. Тя казва, че името й е Бригита Сирни и съобщава на полицията, че нейната 10-годишна дъщеря Наташа Кампуш е изчезнала. Оказва се, че в неделя преди това се е върнала от почивка, която е прекарала с баща си в Унгария, а в понеделник е ходила на училище във Виена, но не се е върнала.
Жената се обажда в училището, но те казват, че Наташа е пропуснала всичките си занятия през този ден. Това бил моментът, в който Бригита решава да се обади в полицията.
Търсенето на момичето започва веднага. Първо, полицията проверява маршрута от къщата на Кампуш до училището. След това започват да претърсват всички водни басейни в околността. Използват полицейски кучета, но не могат да намерят никаква следа от нея.
Полицаите предположили, че момичето е отвлечено и започнали да разпитват. Един 12-годишен ученик се свързал с полицията и им казал, че е видял момичето да бъде качено в бял ван.
Полицията решава да провери всяка кола, която отговаря на това описание. Те също започват да търсят в Унгария, откъдето наскоро се било завърнало момичето. Тя носела всичките си документи, така че полицията смятала, че е възможно Наташа да е пресякла границата, или доброволно, или не.
Почти по същото време полицията забелязва бивш техник Волфганг Приклопил от Strasshof an der Nordbahn, който имал бял ван, който изглеждал много подобен на описанията от момичето. Мъжът обяснил, че има нужда от кола, за да транспортира строителни материали. Детективите задали стандартните въпроси и разговорът показал, че Волфганг няма алиби. Твърди, че на 2 март си бил вкъщи, напълно сам.
Понеже полицията трябвало да провери около 700 коли по време на разследването и да разпита почти същия брой собственици на автомобили, Волфганг Приклопил не привлякъл много внимание и не изглеждал подозрително.
Скоро всички го забравили и никой нямал представа, че крие уплашено 10-годишно момиче в тайна стая с площ около 5 квадратни метра.
Стаята, в която Наташа се е намирала, била на 2,5 метра под земята. Нямала прозорци, само вентилация, която я снабдявала с чист въздух. Стаята била заключена с две врати, една от които тежала 150 кг.
Стаята била напълно шумоизолирана. Така че всички опити на Наташа да създаде възможно най-голям шум, за да привлече вниманието, били безсмислени.
В стаята се влизало само от гаража на Волфганг. Първата врата била скрита зад един обикновен гардероб.
През първите 6 месеца, Наташа не е излизала от стаята. По-късно, когато похитителят усетил, че тя започва да му има доверие, започнал да я пуска за малко да излиза. Купил й телевизор, дъска, стол, бюро, както и много книги, списания и игри.
През 2004 г. детективите, които търсели Наташа, тръгнали по грешен път. Мислели, че Мишел Фурнирет има нещо общо с отвличането. Преди това е бил осъден за подобни престъпления. Но нямали солидни доказателства, че той е свързан.
В същото време Приклопил е все по-сигурен, че е извършил съвършеното престъпление. През 2005 г. той се отпуска и започва да оставя Наташа да ходи не само в къщата, но и в градината. Една година по-късно той дори й позволява да плува в плувния басейн на съседа.
Информацията за мотивите на Приклопил е различна. Според самата Наташа той я е отвлякъл, за да може да върши домакинска работа за него.
Приклопил наблюдава дневния й график и се уверява, че затворникът му продължава да учи, като чете книги. Понякога той заплашвал да я убие и й казвал, че има агресивни приятели. Понякога я биел и след това се опитвал да я успокои.
Но Наташа успяла да избяга. Това се случва през 2008 г., когато Приклопил помолил момичето да изчисти колата му и след това се разсейва от телефонно обаждане.
Наташа започва да бяга. Тя чука на вратата на една от най-близките къщи и моли за помощ. В крайна сметка една стара жена й помага и се обажда на полицията.
Полицията се опитала да залови Приклопил, но той умира, опитвайки се да избяга. Наташа се разплакала, когато чула за това. Нейната реакция на смъртта на нейния мъчител накарала журналистите да мислят, че тя е развила Стокхолмския синдром. Но самата Наташа отрича това и казва, че винаги е смятала, че Приклопил е нищо повече от престъпник.
Наташа станала известна. Дълго време се страхувала да говори за преживяванията си. Но с течение на времето тя започнала да говори с журналисти. Дори е написала автобиография 3096 дни и по нея е заснет филм.
Тя също участвала в токшоу по телевизията, където се опитвала да каже на обществеността, че се е възстановила от психологическата травма и е успяла да преодолее недоверието си към хората.
Част от парите, които е спечелила (около 28 100 долара), тя е дарила на Елизабет Фрицл, която от години е била държана от собствения си баща.
Освен това, Наташа стана член на "Хора за етично отношение към животните".
Сега Наташа се занимава с рисуване, изучава фотография и обича да отглежда сукуленти. Когато говори за времето, което е прекарала в плен, тя казва, че макар и да е било много трудно, тя живее така, както иска и не съжалява, че е пропуснала нещо в детството си.
Между другото, тя е наследила къщата, в която е била държана, и тя все още е нейна собственост. Наташа казва на журналистите, че държи мястото чисто, защото стените са най-ужасната част от детството й и има терапевтичен ефект върху нея.
Въпреки че престъпления като това са наистина ужасяващи, историята на Наташа е съвършен пример, доказващ, че хората могат да продължат да правят добри неща дори след ужасните неща, които са преживяли.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 8 | 3 |
