С Венци бяхме заедно от 3 години. Всичко вървеше като по ноти. Всяка сутрин той ме събуждаше с "Как спа, любима?", поднасяше ми закуска и кафе в леглото.. Бяхме толкова красива двойка, всички ни казваха, че си подхождаме толкова много. А най-хубавото беше, че си приличахме не само визуално, но и душите ни се допълваха.
Не разбирайте, че бяхме еднакви! Напротив! Бяхме различни, но еднакви дори и в различието си. Имахме общ път, който следвахме.
Любовта ни всеки ден ставаше по-силна и по-силна, имах чувството, че ще изгоря, толкова силно беше всичко.
Той не ме носеше на ръце, направо ме слагаше на крилете си и летяхме в един наш красив и прекрасен свят.
Това не беше любов от пръв поглед, но беше любов, която бях сигурна, че ще бъде завинаги.. до последен поглед.
И така.. както всичко вървеше добре, постепенно нещата се промениха не на 180 градуса, а на 360.
С една дума отношенията ни започнаха яко да куцат. С повече... животът, който тъкмо започна да се подрежда и да се оцветява в розови краски, се срути изведнъж и стана в цвят тъмносиво, биещо към черно.. абе нещо много неприятно.
И така.. вече нямаше закуски в леглото.. вместо тях сутринта започваше с обилно количество скандали, крясъци и истерии.
Той нищо не искаше да споделя, никъде не му се излизаше.. В един момент се попитах какво става? Нима беше възможно онзи прекрасен човек да се изпари и на негово място в къщата ни да се настани човек, който няма желание за нищо.
Започнах да се питам дали проблемът е в мен. Не исках да си тръгна.. бяхме градили нещо 3 години и изведнъж то да се срути.. Да, чела съм книгата на Бегбеде Любовта трае 3 години" .. и точно затова реших да се боря!
Не исках да се занимавам с психолози, защото винаги съм считала, че съм достатъчно силна жена, за да се справя с каквото и да е! Психиката ми е силна и трудно се поддавам на каквито и да било манипулации. Тогава.. щом той е с мен, значи той ще бъде силен.
Започнах да разбирам, че проблемът не е в това, че той не ме обича, или съм му омръзнала.. виждах, че той се държи така с всичките си приятели, които започнаха да се стопяват, с родителите му, с роднините... Неговият делник се превърна в това да хои на работа, да се връща в лошо настроение, да хапва набързо и да ляга.
Реших да оставя нещата така. Чувала съм, че, когато един човек не желае да се лекува, каквото и да направиш, не можеш да му помогнеш.
Ето защо за няколко месеца ние станахме като съквартиранти. През всичкото това време аз се грижех за него, правех му чай и закуска, както той преди за мен, готвех му вкусна вечеря, завивах го с одеяло.. и дебнех всеки момент, в който той се осмеляваше да каже нещо.
Така, постепенно постепенно разбрах, че моят приятел има проблеми в работа. Тоест не той., но е имало голяма неправда, която той не е могъл да преживее.
В един момент той започна да излива душата си и да реве пред мен като малко дете.
Днес връзката ни е чудесна и след месец ни чака сватба. Единственото, заради което съм благодарна е, че не си тръгнах! Защото в лесното всеки може!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
2 | 0 |