Само един страстен читател би могъл да създаде също толкова страстна приказка за философията и литературата.
На български език се появява впечатляващият роман "Дванайсет нощи" от Андрю Зюркър– литературна приказка за страха от загубата, магията на думите и силата на въображението.
Преди много стотици години, преди историята да се записвала в книги, великите градове и народи разказвали приказки за себе си като начин да запомнят кои са, откъде са дошли и какво искат за себе си и децата си. Да извиеш приказката си по такъв начин, че да е най-красива, най-впечатляваща и най-запомняща се било чудно умение и дарба – нещо, което може да се научи, но само от онези, които били родени с готовност за него. Toва умение се развивало до откриването на разпиляването...
Векове по-късно, в навечерието на една Коледа, бащата на Кей и Ел изчезва и сякаш никой не си спомня неговото съществуване. Единствено тайнствената бележка, която момичетата откриват на възглавницата на баща им, сочи към името му.
Същата нощ Кей се събужда от гласовете на Оли и Филип – фантоми, които се предполага,че никой не може да види. Но малкото момиче се превръща в опасно изключение. В непредвиден автор, който може да промени хода на историята.
Двете сестри поемат на невероятно приключение в света на Витиния, за да открият изгубения си родител. Свят, в който всичко може да бъде изфабулирано, въображателите са обречени на изчезване, авторите са единствените всесилни властници на думите, а човешкият живот може да бъде разпилян, напълно изтрит.
Ще успеят ли двете момичета да се изправят пред капитан Гроз, Върховен майстор на Изтъканото и Старши секретар на Книговезницата, който има свой собствен план за бъдещето на Витиния?
Всяка приказка има своя автор и от него зависи съдбата на света...
"Дванайсет нощи" от Андрю Зюркър е впечатляващ роман в духа на "В света на Софи" от Юстайн Гордер, "Алиса в Страната на чудесата" на Луис Карол, "Тъмните му материи" на Филип Пулман и творбите на Тери Пратчет.
Книга за литературата, в която всеки любител на необятния свят на историите ще сепреоткрие и чиято "фабулна дъска" е впечатляваща плетеница от философия, митология иприказки, стари колкото света.
Андрю Зюркър е Декан по английски език и литература в Куинс колидж в Кеймбридж с обширни трудове по творбите на Спенсър, Сидни и Шекспир.
Из "Дванайсет нощи” от Андрю Зюркър
Отстранявания
Слънцето залезе в четири без шест. Кей се беше опънала на пода и четеше ситните букви на гърба на вестника. Беше затворила плътно дясното си око; лявото ѝ не беше на себе си от умора и мъничките думи се мержелееха сред дългите ѝ, притварящи се мигли. Все по-често ѝ се налагаше да затвори и двете и да отпусне стегнатия си врат. Все по-често примижаваше на-горе към света с глава, завъртяна надясно. Но макар и тази игра да ѝ причиняваше раздразнение, тя изпита и усещане за скромна победа – беше устояла на изкушението да гледа живота направо още откакто се събуди сутринта, преди точно осем часа по нейния часовник. Ако някой я беше питал защо продължава да държи дясното си око затворено в четири и тринайсет след обед преди Бъдни вечер, докато майка ѝ се побъркваше, а сестричката ѝ Елоиз играеше на ашици сама в задната стая, тя нямаше да знае какво да отговори. Да си държи дясното око затворено, просто беше нещо, което трябваше да прави днес, и го правеше.
На стената, точно срещу главата ѝ, беше подпряно голямо огледало с метална рамка. Баща ѝ беше обещал да го окачи над камината, но три месеца по-късно то все още стоеше тук пренебрегнато и събираше прах. Кей се оглеждаше с любопитство мътното му стъкло. Учителите сякаш говореха до безкрай за характера – да го имаш, да го получиш, да го показваш и най-вече да си го изграждаш. Кей беше сигурна, че няма такъв или поне не беше видим.Тя беше човекът, когото никой никога не забелязваше....
| 0 | 0 |
