Барби - булимичка, алкохоличка, безотговорна майка

Фотографката Мариел Клейтън представя тъмната страна на обществото чрез кукли

Днес ще бъде различно. Този път няма да сочим с пръст производителите на Барби за невъзможните естетически стереотипи, които налагат. Невъзможни и, бих казала, нежелателни. Но днес няма да говорим за тях. Най-после ще си признаем, че Барби не ни е виновна. Ще погледнем през обектива на Мариел Клейтън. Да, героиня в нейните сцени е именно перхидролестата играчка, но показаните социални недъзи са далеч от кукленския й свят. Те са в нашия свят. 

Барби - булимичка, алкохоличка, безотговорна майкаКаталозите и щандовете на "Мател" са изпълнени със снимки на различни, но еднакво щастливи пози, в които е застинала Барби звезда, Барби супермодел и още не знам си каква Барби с безоблачно съществуване. В интерес на истината, колкото и да оплюваме дългокраката кукла, нейният начин на живот би бил една по-добра алтернатива на голяма част от реалността. Реалността, представена във фотографиите с горчиво чувство за хумор. 

В кадрите на Мариел Клейтън, преди да стане супермодел, Барби е станала булимичка. Успехът й е донесъл алкохолизъм и наркотици. И не само успехът. Голяма част от фотографиите (Тези болят особено много!) засягат тъжните проблеми, с които се сблъсква обикновената земна жена. Самотата. Абортът. Зависимостите, депресиите и социопатичното отношение, предизвикано от лицемерието на усмихващото се с холивудски зъбки съвременно общество. 

Не казвам, че това, което виждаме в творчеството на Мариел, трябва да ни хареса. Настоявам да го видим, обаче. Защото като си затваряме очите за нещо, това изобщо не означава, че то също ще си затвори очите за нас. Как се лекуват страданието и гнусните обществени рани – нямам готова рецепта. Признавам. Но съм убедена, че е по-вероятно да се доближим до някакъв отговор, ако наистина погледнем въпроса и решим да го зададем. На себе си, не на медиите и в различните форуми. 

Дори и показаните проблеми да не съществуват в собствения ви апартамент, бъдете сигурни, че ги има в поне няколко от околните. И бъдете сигурни, че повечето малчугани не си изкарват безпроблемно розово детство. Житейските им представи не се свеждат единствено до охолния начин на живот на Барби и Кен. Това щеше да е по-хубаво от нещата, които децата са обречени да виждат в нашето общество. И не само да ги виждат – в много от случаите дори да участват в тях.

Барби - булимичка, алкохоличка, безотговорна майка


Най-малкото, което можем да направим, е да обмисляме добре възможностите и бъдещите си планове, преди да се захващаме с практикуването на небезопасен секс. Решението за раждане на дете не трябва да идва насила, нито да произтича от "биологичното" желание да си имаме малка кукличка вкъщи. Детето не е Барби и не можем да го захвърляме настрана всеки път, когато ни омръзне да си играем с него и имаме "важни" ангажименти. 

В галерията можете да разгледате някои от оригиналните и тъжни произведения на Мариел Клейтън. Кадрите нарочно са оставени без коментар - фотографката казва, че всеки сам трябва да открие какво вижда в творбите й. 

902 151
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



5
Не е посочен 15.09.2012|14:30
http://iq.tochica.com/r/2099/ --- Тествайте се сега - разберете какво е точното Ви IQ :))
4
Не е посочен 18.12.2011|20:08
Мисля, че статията е хубава, но погледа на фотографката определено не е по вкуса ми. Не ми харесва идеята да се представят недъзите на обществото чрез детска играчка (била и тя Барби, независимо каква символика и преписват и какви недостатъци виждат у куклата), не ми харесва акцента на кръвта (или почти "фетиша" към тоалетната чиния)в повечето и снимки, има хиляди други начини да се пресъздаде тъгата, самотата, разочарованието и нещастието... Има толкова начини да се "шокира" и привлече вниманието, без да е нужно да се "омазва" всичко в "кръв" (въпрос на вкус, аз предпочитам "намека", а не демонстрацията...). Лично за мен, много по-въздействащо е намирането и показването на нещо красиво в "грозното", отколкото представянето на красивото като грозно :)И не съм съгласна с мнението на авторката на статията, че видяното може и да не ни хареса, но трябва да го видим! Че кой не го вижда? Всички виждаме, че живота е гаден и има гадни неща и ни заобикалят гадости, но нужно ли е постоянно да се акцентира на това? Не е ли по-ценно, в цялата "гадост" да се види нещо красиво и добро, да се предизвика една усмивка, лъч надежда, пък дори и да не е толкова "впечатляващо" или коментирано? Въпрос на гледна точка...
3
Не е посочен 18.12.2011|16:47
Когато бях малка товлкова много исках да имам Барби,но тогава не всеки можеше да си позволи да купи на детето си Барби. Имаше толкова много други кукли, но ние всички искахме не каква да е, а точно нея-Барби.Нямаше значение дали е с кола, с деца, с Кен...ние си искахме Барби. И след като за една Коледа аз я получих бях наистина щастлива. Нека се замислим, че точно това е целта на Барби - да прави децата щастливи. Историите, които си измислях за нея бяха безброй, нали за това е тя-да развиеш въображението си до максимална степен. Може би тези фотографии нямат общо с Барби играчката, а с Барби в обществото. И все пак аз обичам Барби, защото с нея се пренасяш в друг, различен свят :)
2
Не е посочен 10.11.2011|01:56
Хората се отвращават от Барби, просто защото не могат да са като нея и това ги ядосва и дразни. Казват си несъзнавано "Сега защо ми я показват тази прекалено съвършена и щастлива кукличка, като аз не съм такъв и моята действителност не е такава?!?". Затова им е толкова голям проблем, че Мател били насаждали изкуствена представа за красивото. Мател не насажда нищо! Никъде не пише "Така трябва да изглеждате вие и нищо друго не е красиво" по кутиите на Барби. Просто горчивата истина не ни понася и не желаем да виждаме нищо по-добро от нас. Не искаме и да приемем нещата такива каквито са. Може би затова Клейтън ни го показва именно чрез Барби - защото така може и да го видим. Аз си мисля, че имаме нужда от розово поне под формата на Барби и имаме нужда да не се дразним, когато го виждаме. П.П. Статията е страхотна!
1
Не е посочен 09.11.2011|16:46
Всъщност май повечето хора показват лицето на Барби от лъскавата опаковка пред обществото, а в къщи са като персонажите на Мариел Клейтън – безпътни, объркани, малки, нещастни...
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay