Да, една от тези бременности завърши със спонтанен аборт и преобърна света ми.
Опитвах се да споделя тази история. Но как бих могла да споделя нещо, което ме разруши до основи? Това е толкова лично нещо, което ме промени завинаги. Разбрах, че зад всяка история за спонтанен аборт или борба с фертилност има толкова много жени, които мълчат.
Аз не искам повече да бъда една от тях.
Майчинска интуиция
След бурен брак, който завърши с развод и малко дете, тъгата ме обвзе. Единственото нещо, което правех, е да лежа в поза "ембрион" и да се самосъжалявам. След известно време, започнах отново да излизам по срещи и срещнах моя принц. И двамата знаехме, че искаме да бъдем заедно и бяхме твърдо решени да имаме дете.
Забременях много бързо, след като се оженихме. Бяхме шокирани. Въпреки че и първия път забременях почти веднага, сега нещата бяха различни. Таткото беше друг, а и възрастта ми беше напреднала.
Беше тежка бременност. Всичко, което исках, беше сън и джинджифил. Всеки ден усещах, че тялото ми не се чувства добре. Но отдавах всичко това на възрастта си и на сутрешното гадене.
Първите няколко посещения при лекаря бяха типични и всичко изглеждаше нормално. Когато отидох за ултразвук в деветата седмица, знаех, че нещо не е наред (майчинска интуиция). Докторът каза "Съжалявам", още преди да е обърнал екрана към лицето си.
Бях вцепенена
Тръгнах си от кабинета, минах през аптеката, за да си купя лекарствата, които ми изписаха. Не можех да погледна снимките от ултразвука, които пазех и ги изхвърлих в кофата за боклук.
Беше ми обяснено, че не бива да бъда сама, защото ще има много кървене и ще се чувствам физически зле. Въпреки че исках да бъда в ръцете на съпруга си, също така исках той да се върне на работа. Част от мен се опитваше да намали значението на това, което се случва. Не бяхме казали на никого за бременността и сега се налагаше да се обадя на майка ми, да й кажа, че съм била бременна, после съм загубила бебето и сега тя трябва да се погрижи за мен.
Лекарствата не помогнаха първия път, затова се наложи да ги пия пак. Лежах на пода в банята, кървях и плачех. Физически това беше травмиращо, психически- още повече. Бях напълно разрушена.
Разпадането
Как се възстановявате след спонтанен аборт? Искам ли изобщо да опитам да имам дете пак, като знам, че тази история може да се повтори? Мога ли емоционално да се справя с това?
Бях събрала достатъчно енергия, за да се държа съвсем естествено пред дъщеря ми. Дори трябваше да присъствам на сватба на мой приятел. Тялото ми все още мислеше, че съм бременна. Физически се чувствах, сякаш съм бременна. Бях с красива рокля, имах професионален грим и прическа, пиех вино и водех небрежни разговори, но от вътре сякаш умирах, криейки това, като малка мръсна тайна.
Не бях смутена или засрамена. Просто сърцето ми беше разбито. Не исках да казвам на хората, защото не исках съжалението им и въпросите им. Не исках да привличам вниманието в щастливия ден на хората.
Не можех да работя. Не можех да бъда заобиколена от други хора, освен от съпруга ми, майка ми и дъщеря ми. Отдръпнах се от всички останали. Плачех през цялото време. Бях победена.
Семейството и приятелите ми задаваха обичайните въпроси: "Не искаш ли второ дете?", "Какво чакаш, не ставаш по-млада" и т.н.
Винаги съм смятала, че тези въпроси са неуместни. Въпреки че хората ги задават с добри чувства, просто са неуместни. Никой не знае какво е преживял човекът отсреща. Ами ако е загубил бебето си или не може да има деца. Или просто не иска да има деца. Така че всички трябва да спрат да задават въпроси.
Лилиан
На всичкото отгоре, след още няколко посещения при лекаря, ми казаха, че има много малък шанс да забременея естествено. Съпругът ми и аз направихме цял набор от тестове и се оказа, че докато бяхме съвместими по всякакъв начин, имаше малки предизвикателства. Моят лекар приключи разговора, като ми каза, че ако не се получи през следващия месец, ин-витро щеше да бъде единствената ни възможност.
Един ден споделих всичко на моя приятелка и тя ме посъветва да отида на енергиен лечител. Искам да подчертая, че изобщо не вярвам на тези неща, но в такива моменти, човек е отчаян и прибягва до всякакви методи.
Първата ми среща с Лилиан беше почти четири часа. Имахме дълъг разговор за това защо бях там и какво се надявах да постигна с тези сесии. Просто, исках бебе.
Лилиан не ми е дала никакви високи или нереалистични обещания. Само, че тя може да ми помогне да изляза от този черен облак и да се чувствам по-лека, по-малко отрицателна. Тя може да ми помогне да променя моята гледна точка и да ми помогне да се съсредоточа върху позитивната. А аз отчаяно се нуждаех от всичко, което е позитивно.
Тя ми обясни всичко и каза, че ще направим рейки и че ще започне със сакралната чакра, тъй като тя е свързана с плодородието Това беше по-скоро като емоционално очистване.
Тръгнах си от там друг човек. Не е нужно да ми вярвате, просто цялото ми мислене се промени. Почуствах надежда и положителна енергия. Всяка сутрин и всяка вечер казвах нещо като моя, лична молитва.
Започнах да я виждам всяка седмица за рейки и всяка седмица се чувствах по-добре от преди. Започнах да се чувствам цяла.
Научих много за себе си, за връзката между тялото и душата и най-важното- научих се да вярвам.
Втори шанс
В края на първия месец от срещите ми с Лилиан, аз бях бременна. И нямаше някой, който да е по-шокиран от мен самата. Не беше лека бременност и бях хоспитализирана два пъти с усложнения. Бях толкова травмирана от моя спонтанен аборт, че тревогата ми беше по-голяма при всяко посещение при лекаря. Практически задържах дъха си, докато не чух / усетих сърдечен ритъм.
Родих прекрасно малко момиченце. Дори се шегувам, че и съпругът ми и Лилиан са ме забременили.
Чувствам се препълнена с благодарност всеки ден, но все още чувствам болка, когато хората говорят за спонтанен аборт. Болката и усещането за тази загуба просто не изчезват. Сърцето ми се разпада за всеки, който някога е минавал през това. И докато съм благодарна, аз също съм смирена от преживяването. Това ме промени и подсили идеята да не вземам нищо за даденост, особено моите бебета.
В детската стая, в рамка, виси молитвата, която написах. До нея има снимки на двете ми малки момичета. Това е първото нещо, което се вижда, когато вляза в стаята, за да си спомням всеки път колко съм щастлива.
Надявам се, всяка жена, която е преживяла спонтанен аборт или има проблеми със зачеването, да усети подкрепата ми.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 5 | 0 |
