Присъда "Бежанка": Да се спасиш от неизбежната смърт

Две жени от убежището за бежанци в "Овча купел" разказват своята история

Присъда "Бежанка": Да се спасиш от неизбежната смърт

Можете да следите новите материали от нашата рубрика Присъда "Бежанка”, както и да четете тези, които сте пропуснали. Сега е време за шестата история, която ще ви запознае с трудностите и неволите на страшната съдба на бежанеца в 21 век.

Днес ще ви заведем в дома на две жени от Сирия. Не в истинския им дом - от него навярно отдавна са останали само руини. Ще ви покажем тяхното, макар и временно, убежище в бежанския лагер в "Овча купел”.

Стаята им е достатъчно голяма и в нея има три двуетажни легла, едно от които в момента на посещението ни в лагера (септември 2014 година), не е заето. Вътре е чисто и подредено.

Въпреки настояването от наша страна да събуем обувките си, домакините ни карат да влезем, някак по европейски, с обувки. (В Сирия традицията повелява всеки да събува обувките си при влизане в къща. Някои семейства не разрешават ходенето с чорапи вътре, затова, ако се налага, гостите свалят и тях.)

Амира и Малика. Така ще наричаме условно своите домакини, които не желаят да разкриваме имената им, нито да снимаме лицата им. Въпреки че и двете са от Камишли (град в североизточна Сирия, на границата с Турция и в близост до Ирак) се запознават на мястото, на което се намираме в момента, а именно - стаята, отредена за техен временен подслон.

Амира е в лагера заедно с дъщеря си и 17-годишния си син, който в момента на нашето посещение е отишъл да вземе храната за деня. Пристигат в лагера преди три месеца, пресичайки турско-българската граница.

"Останахме 15 дни в Турция, докато намерим някого, който да се съгласи срещу заплащане да ни помогне да пресечем границата. Българските полицаи се отнесоха добре с нас. Задържаха ни за два дни, след което ни настаниха тук.

Това беше нашето премеждие. Сега чакаме да получим български документи и ако това се случи, ще се опитаме да отидем в Германия. Не ни се иска да останем в България”, споделя Амира.

Присъда "Бежанка": Да се спасиш от неизбежната смъртДецата в лагера на опашка за получаване на храна

Малика идва в България без семейството си, но заедно с група бежанци. Тя също споделя, че не е имала проблеми с българската полиция. Първоначално е настанена в приюта за бежанци в Бусманци, където остава 15 дни. След това е преместена в лагера в "Овча купел” и е тук вече от около месец и половина. Тя също чака решението за получаване на статут.

Най-голямата й мъка е раздялата със семейството й. "Съпругът ми и трите ми деца са в Турция. Отправих молба те да бъдат преместени в България, но засега не съм получила отговор. Правя всичко възможно, за да осигуря идването им тук. Но не знам дали ще успея. Аз не мога да си тръгна, единственият начин да бъдем заедно е, ако те дойдат в България.”

Двете жени получават месечна помощ от държавата в размер на 65 лева, както и храна - по две порции на човек за деня. Казват, че от Българския червен кръст помагат много на бежанците.

Дъщерята на Амира е на 13 години. Не посещава уроците по български език, които се провеждат в лагера. Казва, че езикът ни е труден. Въпреки всичко тя харесва България или поне това, което е видяла от страната. Но не мисли, че тук има бъдеще за нея, затова иска да замине другаде.

Присъда "Бежанка": Да се спасиш от неизбежната смъртГледката, която се разкрива, от една от стаите в бежанския лагер

"Точно поради тази причина планираме да заминем - за да могат децата ми да имат едно добро бъдеще. България е красива страна, но не ни осигурява почти нищо. В резултат на войната в Сирия сега имаме роднини по целия свят - все ще намерим къде да отидем. Най-много искаме да се върнем в Сирия, но това е невъзможно”, споделя Амира.

Двете майки не са политически обвързани с никоя партия в Сирия. Обединяват се около мнението, че от всички опасности в родината си най-много се страхуват от терористичните групи, които все по-упорито навлизат в държавата.

Твърдят, че точно тези терористични организации са причината да напуснат домовете си. "Те започнаха да убиват невинни хора, престанахме дори да пускаме децата си да ходят на училище. Всеки ден имаше бомбардировки - понякога бомбите бяха скрити в коли, друг път - пускани направо на улицата”, казва Малика.

Двете жени смятат, че нито един човек, подложен на подобни опасности, не трябва да се примирява с положението си и да остава там, където не го очаква нищо добро. Затова бягат и те - защото нямат друг избор освен да се спасят от неизбежната смърт.

Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!

6 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay