През първите двадесет години от живота ми смятах, че идеалното тяло е слабичкото, с тънки крака и малко дупе. Мислех, че моето е твърде голямо спрямо гърдите ми и отчаяно исках да намаля извивките си, които сега са на почит.
Носих по-дълги горнища, за да прикрия дупето си и винаги се чувствах неловко, когато обличах къси панталони, бикини или по-тесни рокли. Винаги съм била човек, който е уверен в себе си, но липсваше едно парче – не можех да преодолея манията си как всеки ден изглежда тялото ми.
Тъй като исках да сваля килограми и да приличам на момичетата в моя клас, които имаха по-слаби тела, развих нездравословен стил на хранене, който се запази за няколко години. Преминах през различни хранителни разстройства, хронична вина за храната и постоянното критично мислене през цялото това време. Бих планувала какво ще хапна от менюто на ресторанта два дни по-рано. Обикновено избирах това, което има най-малко калории. И ако хапнех повече, отколкото бях предвидила, се чувствах ужасно и се обвинявах дни наред. Толкова изгубени минути минаха в обсебване в храната, как тя повлия на тялото ми.
Тогава нещо се промени. Честно казано, не съм сигурно кога се случи това, но целите и възприятията ми се промениха. Станах по-щастлива. Имах връзка, имах повече приятели и просто повярвах в себе си. Но също така разбрах, че тялото си е мое. Научих се да се харесвам. Исках да съм най-добрата версия на себе си, а не някой, който се стреми да пасне на кльощав идеал.
Казах си, че ако ще имам по-голямо дупе, то трябва да е стегнато. До този момент не бях спортувала много. Не можех да бягам на дълги разстояния, да правя спринтове или да вдигам тежести. Започнах да ходя на фитнес. Припаднах първия път, когато имах тренировка. Смущаващо. Но продължих и видях огромен напредък. Никога не съм си мислила, че бих искала да виждам мускули на ръцете си. Бавно започнах да се отказвам от дългите пуловери и прегърнах извивките си. Те ме накараха да се чувствам по-секси. Сега излизам с къс топ, за да покажа корема, за който съм работила толкова много.
Когато започнах да се чувствам щастлива, по-силна и горда от себе си, когато тренирам и постигам нови цели, добре познатото емоционално състояние изчезна. Разбрах разликата между правилното и грешното мислете. Осъзнавайки, че по-силното тяло, колкото и "кльощаво" да е, е добре подхранено и силно. Сега обичам тялото си. Обичам как се чувствам в него. Спечелих си тази обич.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
