Забелязали ли сте, че напоследък съществителното "ежедневие” върви ръка за ръка с прилагателното "забързано”. Срещите се превърнаха в мийтинги, почивката в релакс, а ходенето на село беше заменено от спа уикенди. На пръв поглед няма нищо лошо, нищо съмнително. Животът се е попроменил, какво толкова?
Лошото е, че тази нова вълна създаде и един нов вид хора - хомо сапиенс заетус или по-просто казано "вечно заетите хора”. Това са представители на човешкия род с доста отличителни черти и отявлени действия. Приказките, че нямат време, им отнемат много повече време от всичко останало. Ето как може да познаете, че някой от обкръжението ви страда от синдрома на вечната заетост.
"Работата ми е религия”
Този представител не бива да се бърка с работохолиците или с хората, които наистина обичат работата си. Въпросният индивид е някъде над тях и то не в положителната скала.
Доста често този човек ненавижда това, което работи, но е твърде заслепен, за да си го признае. Причина за това е собственото му его. Той се намира в толкова пълно отрицание, че започва да смята скапаната си работа за велика.
Няма значение каква е работата, няма значение и дали индивидът я харесва, или не. Важното е, че тя поглъща цялото му време. Е, поне на думи. Ще сте принудени да слушате тирадите му за това колко е зает, как си е взел работа за вкъщи и каква лудница е в офиса. Изобщо, ако него го няма там, най-вероятно някой метеорит ще се разбие в сградата.
"Хайде да го отложим за друг път”
Досещате ли се вече за какво става въпрос? Да, това са онези ваши приятели, които винаги отменят уговорките ви за кафе, дискотека или за петминутна среща пред блока. Те ВИНАГИ имат един куп задачи, които трябва да свършат.
Хубаво е човек да си подрежда приоритетите, но става лошо, когато това започва да става за сметка на близките му. Хората са си го казали отдавна - има ли желание, има и начин. Не се издигате в ничии очи, постоянно парадирайки с това колко дини носите под една мишница.
Има няколко варианта за развитие на вашето приятелство от тук нататък. Единият е да се сдухвате всеки път, когато говорите с тях по телефона (понеже са твърде заети, за да се видите лично), защото в сравнение с тяхното динамично ежедневие, вашето изглежда като рутината на куц охлюв.
Другият вариант е да престанете да комуникирате по всякакъв начин - случват се такива неща в това "толкова забързано ежедневие”. Поне ще ви олекне малко. Има и трети вариант - мозъчната им криза да отмине и да спрат да се мислят за тефтерче, запълнено със срещи и събития. Дори Обама не е толкова зает.
"Говори ми…. за МЕН”
О, чудеса! Успели сте да се вмъкнете в графика на вечно заетия ви приятел и си бъбрите сладко. Грешка. Вие не бъбрите нищо, вие сте покорен слушател, а човекът срещу вас бълва изречение след изречение, повечето от които започват с "Аз... (еди какво си...)"
"Аз имам много работа, аз не мога да се наспя като хората, аз нямам време, аз си счупих нокътя на малкия пръст, защото бързах.” Ако случайно успеете да споделите и вие нещо, заинтересоваността, която ви посреща, е някъде около нулата.
Оплакване, мрънкане и вечен проблем с липсата на време - най-сигурните знаци, че синдромът е налице. Тези хора винаги са над нещата и си мислят, че имат най-възвишените виждания за живота. Те са вечно заети и то не с нещо друго, а със самите себе си.
Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 7 | 0 |
