Съпругът ми обожава децата ни и признавам – завиждам на връзката им

Съпругът ми обожава децата ни и признавам – завиждам на връзката им

Преди да имам деца, си представях какъв баща би бил съпругът ми. Той очевидно не беше такъв тип, който би припадал при вида на дете, но беше мъж с голямо сърце, огромно чувство за хумор и солидни морални ценности. Преди всичко той спазваше обещанията си. Той много приличаше на собствения ми баща, силен, мил човек, който винаги се грижеше децата му да се чувстват оценени и успя да направи семейството приоритет.

Години наред държах на убеждението си, че съпругът ми ще бъде невероятен татко за бъдещите ни деца, супер татко всъщност. Пет години и две деца по-късно, той се превърна в мъжа, който си представях преди години. В момента, в който се роди дъщеря ни, видях как светът на мъжа ми се преобърна. Бях свидетел на първия път, когато той я пое в прегръдките си и любовта в очите му, докато те се пълнеха със сълзи. Той се свърза с нея моментално и връзката им става все по-здрава и по-здрава с всеки изминал ден. Две години по-късно се роди малкият й брат, а мъжът ми го обожава по съвсем различен, но също толкова чувствен начин.

Отглеждайки две одухотворени деца, почувствах, че съм подготвена за всички чувства, които бих изпитала като родител – страхът да износя нов живот, да родя, безкрайната любов, която бих изпитала към някое друго човешко същество, радостта да чуя първите им думи, безпокойството от първите им стъпки и махането за сбогом на първия им учебен ден.

Това, което не предполагах, беше начинът, по който съпругът ми ще обожава децата ни. Той светва, когато те влязат в стаята и им отделя цялото си внимание по време на вечеря. Той е типът баща, който всяко дете трябва да има, но понякога изпитвам малка доза ревност. В крайна сметка не беше толкова отдавна времето, когато той обожаваше мен. Ревнувам от подаръците, които купува на децата, или че позволява на дъщеря ни да се качва в леглото ни през нощта, защото се страхува от тъмното.

Донякъде знаех, че децата ще донесат големи промени в отношенията ни. Предвиждах безсънни нощи и натоварени дни. Знаех, че понякога би било стресиращо и изтощително. Това, което не очаквах е, че ще ревнувам съпруга си от децата ни. Чувството, че съм заменена от две мънички човешки същества, които едва успяват да водят рационален разговор или да се хранят, без да направят хаос около себе си, ме караха да позеленявам от яд.

Отне ми известно време, за да разбера откъде идват тези негативни чувства. И през последните години се научих да се съсредоточавам върху нещата, които са наистина важни.

Разбрах реалността. Да, мъжът ми има много близка връзка с децата ни, но това е хубаво нещо. Аз също имам тясна връзка с тях. Припомних си колко е невероятно, че нашите деца ще растат с баща, който присъства, обича и който е готов да отдели време и енергия, за да създаде истински, трайни отношения с децата си. Съобщих ясно на съпруга си, че изпитвам ревност. Да, в началото той смяташе, че е малко абсурдно, но тъй като му обясних чувствата си, той започна да разбира, че не се шегувам. Говоренето е важно, за да се преодолеят негативните емоции.

Все още има моменти, в които ревността се промъква и осъзнавам, че копнея за дните, когато бях обсипана с цялата любов и внимание. Припомням си какъв късмет имат децата ни да имат супер татко, чиято сила е любовта към семейството му.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

Последвайте Jenite.bg в Instagram!

 

 

0 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay